• EnglishEnglish
154
Първи брой на в. “Дунавска зора
13 ноември 1867 г.

На 13 ноември 1867г. в Браила излиза първият брой на един от най-четените обществено-политически и образователни емигрантски вестници през Възраждането – “Дунавска зора”, основан и редактиран от изтъкнатия и заслужил възрожденски деец Добри Войников.

“Дунавска зора” е седмично издание. Излиза в четири годишнини, с различен формат, а от 1867 до 1877, със следните промени в подзаглавието: година първа – “вестник за волните българи”; година втора – “вестник за български работи”; година трета – “вестник за гражданственни, книжовни и забавителни работи” с мото “Светлината на века е за събудените народи”. Година четвърта е без подзаглавни дати. Спиран е от 24 декември 1896 до 29 март 1870 г.

Редактор на вестника е Добри Войников. За известно време през 1868 г. е бил списван от Ангелаки Савич. Като отговорник на вестника е отбелязан през 1867 г. Райко Чапъров, а през1868 г. – Димитър Дучевич. Негов съкровищник е Иван М. Балабански.

Вестникът започва обикновено със статия, след която материалите са разпределени в рубриките: Преглед в Българско, Частни, Вънкашни, Книжевски известия. Има разнообразно и разнородно съдържание. Информира читателите по най-различни въпроси: положението на българската емиграция, почти всички прояви на четническото движение, борбата за църковна независимост и демократично устройство на българската църква, състоянието на българските училища и съществени въпроси на обучението.

Програмата на вестника е насочена изцяло към защита на българските интереси. Той “служи на народните желания и чувствувания” , откликва на всеки народен глас. Независимо, че не е последователно революционен вестник, тъй като застава на дуалистически позиции и проповядва “самовластно вътрешно народно управление под лична власт” на султана, по своята същност той е предвестник на революционната публицистика на Л. Каравелов и Хр. Ботев. Във вестника се поставя въпросът за една възможна българска революция, целта на която е народната свобода. 

Вестникът откликва на всички значими събития на своето време: публикуват се статии за църковния въпрос и се приветства неговото разрешаване, проследяват се революционните прояви на други народи, поместват се дописки за робското положение на българите, критикува се чорбаджийството. 

Значително място е отделено на художествените произведения. Публикувано е стихотворението на Христо Ботев “Към брата си”. Поместват се стихотворения с революционна, патриотична и социална насоченост, посветени на конкретни събития, както и такива, с интимен характер. Значение за развитието на българската Възрожденска журналистика имат фейлетоните на Д. Войников, отпечатвани под общото заглавие “Бакаджик” (Зрелище) у Стара планина” .

Във вестника се отделя място и за материали от българския фолклор и историческото минало, поместват се отзиви за новоизлезли книги, отбелязват се и проявите на Българското книжовно дружество.

 

Източник: Радев, Иван. Енциклопедия на българската възрожденска литература. - В. Търново : Абагар, 1996. - 840 с.