Преди да разкажем за уникалната управленска структура, ще започнем с първия легитимен, назначен през 1891 г. библиотекар в Русенската библиотека – учителят по музика Атанас Паунов. По него време Общината дава 5000 лв. за издръжка на библиотеката. Неслучайно във в. „Русенец“, бр.11, 22 септември, 1893 г., намираме статия, в която е описана необходимостта от кредит поне на 15 000 лв., за да се открият библиотечни филиали и в крайните квартали. Русенци вече са мислели как да „игнорират“/да премахнат въведения залог, който читателите оставят срещу взетите книги, за да може ползването на литература и периодическия печат да е безплатно. Очевидно предците ни са имали усещане за социалната и просветителската мисия на градската библиотека. Още тогава тя се превръща в едно от знаковите културни средища в града, за да съхрани, вече 130 години, именно тази добродетелност на всички, които са милеели за библиотечното дело.
Между хората, които са проправили особено важната духовна пъртина в културната история на Русе – градът да има полезно функционираща библиотека – знаково средище, място за социални контакти и нови обществено-полезни идеи, са Димитър Маринов – директор на Мъжката гимназия и учителят по литература в същото училище Никола Бобчев; Иван Божков – председател на Окръжния съд; Тодор Тодоров – адвокат, и Христо Кръстев – търговец.
По-горе изброените и още други родолюбиви и прогресивни русенци – от всякакви деятелности и професии, са изработили и първия Правилник за вътрешния ред. Въз основа на него е конструирана Комисия/Комитет за подбор при закупуването на нова литература. (Вж. „Спартански ред и дисциплина в Русенската библиотека“)
Този т.нар. „Русенски Библиотечен комитет“ e първият официално създаден у нас. В София е съставена временна библиотечна комисия - на 10.12.1878 г., която се е грижила за уреждането на бъдещата истинска Народна библиотека. Общественият комитет в Русе се превръща в стожер на книжовното дело и през десетилетията по-нататък негов председател задължително е бил кметът на града. Няма друг български град, в който градоначалникът лично да председателства Библиотечния комитет. От Комитета се правят бюджетът, абонаментът, набавя се литературата, назначават се и се освобождават библиотекарите.