• EnglishEnglish
Революция срещу еволюция в историята на новобългарския книжовен език
17 юли 2020 г.

За поредна година в VІІ Международна научна конференция "Еволюция срещу революция или за моделите на развитие" се включва д-р Иво Братанов – преподавател по БЕЛ в СУ „Христо Ботев“ – Русе. Неговият доклад  „Революция срещу еволюция в историята на новобългарския книжовен език. Към въпроса за езиковедските възгледи на Иван Н. Момчилов и на Никола Първанов“ е посветен на критиката, която Никола Първанов отправя по адрес на „Грамматика за новобългарскыя езыкъ“ на Иван Н. Момчилов. Изяснени са изходните позиции на двамата книжовници. Посочени са по-важните особености на езиковите модели, предложени от Иван Н. Момчилов и от Никола Първанов.

Иван Н. Момчилов и Никола Първанов са български просветители и книжовници. Какво трябва да се знае за тях?

Иван Момчилов е роден през 1819 г. в Елена. Завършва Втора гимназия в Атина, а пан елинският дух, насаждан в гръцките училища, разпалва родолюбието на юношата и той се включва в тайното Славяно-българско дружество. Поради заболяване учи само година в Одеската духовна семинария (1842-1843 г.). През 1844 г. Иван Момчилов основава в Елена първото българско класно училище, наречено от неговия ученик Петко Славейков Даскалоливницата. Преподава на чист български език, създава богата училищна библиотека. В Даскалоливницата са учили видните възрожденци П. Р. Славейков, Добри Чинтулов, Добри Войников, Драган Цанков, Никола Козлев, еленчаните Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов и много други. През 1859 г. Момчилов създава класно училище и в Горна Оряховица. От 1865 г. се отдава изцяло на книжовна дейност. Той е автор и съставител на редица ценни учебници. С най-голяма известност се налага и ползва, дори и след Освобождението, неговата „Граматика за старобългарския език“ (1865 г.), смятана за „по-съвършен учебник“. Това е всъщност първата българска граматика на старобългарския език. Автор е и на „Граматика за новобългарския език“ от 1868 година, която е в основата на доклада на д-р Иво Братанов.

Никола Първанов е роден през 1837 г. Ученик е на Кръстьо Пишурка в Лом. Завършва Историко-филологическия факултет на Великата школа в Белград. Сътрудничи на Г.С. Раковски при списване на „Дунавски лебед", а от 1866 до 1872 г. е учител в Лом. Допринася за развитието на читалищното дело. Активен сътрудник на вестниците „Право“, ”Турция“, ”Време“, ”Македония“ и на списанията „Читалище“ и ”Български книжици“. Никола Първанов е сред първите научно подготвени филолози в България преди Освобождението. Автор е на две книги с езиковедски характер - “Бележки връхь граматика-та за новобългарския език от Ив. Момчилова, Русчукь, 1868 г.” и “Извод из българската граматика, Русчук, 1870 г.”, смятани от специалистите за първи сериозни опити за системна научна граматика на български език – фонетика и морфология. 

Докладчикът Иво Братанов е доктор по български език, старши учител по български език и литература в СОУ „Христо Ботев” – Русе. Завършва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен. През 1997 г. завършва следдипломна специализация по история на новобългарския книжовен език в ШУ "Епископ Константин Преславски", а през учебната 1997/1998 г. специализира в Русенския университет "Ангел Кънчев". От 2000 г. е редовен член на Съюза на учените в България. От 1987 г. досега работи като гимназиален учител по български език и литература. През учебната 1991/1992 г. придобива ІІ клас-квалификация в ДИПКУ "Д-р Петър Берон" - Варна, а през 1994 г. му е присъден І клас-квалификация от ЦИУУ при СУ "Св. Климент Охридски". Интересите му са свързани с историята на българския език, съвременния български език, българската литература и есперантологията. Негови статии са публикувани в редица специализирани списания и в различни сборници. Със свои доклади и съобщения е участвал в научни симпозиуми и конференции.