• EnglishEnglish
223
Роден Адам Мицкевич
24 декември 1798 г. – 26 ноември 1855 г.

Адам Мицкевич е роден на 24 декември 1798 г. В Заосе, селско имение близо до Новогрудек, Беларусия. Баща му е обеднял шляхтич, който работи като чиновник и адвокат. Той възпитава децата си в патриотизъм и любов към изкуствата и знанието. Адам Мицкевич завършва средното си образование в Новторудек и пред 1815 г. Се записва в Университета във Вилно, където завършва историко-филологически науки. От 1817 г. Мицкевич участва в създаването на патриотичните младежки сдружения филомати и филарети. В атмосферата на тези сдружения възникват първите му значителни произведения като “Ода на младостта” (1820), манифест към революционните сили в Полша и Европа. Двете томчета “Стихове”, които Мицкевич написва по това време и издава в 1822 и 1823 г., отделят поета от неговите предходници и съвременници в полската литература. През 1823г. Той е арестуван като член на филаретското сдружение. Следва строг арест, продължил шест месеца. През октомври 1824 г. Е екстрадиран в Русия. Там се сприятелява с участници в декабристкото движение, с видни поети и писатели, с които имат общи идеали за борба срещу потисниците на полския и руския народ. В Русия напълно узрява геният на Мицкевич. Там той издава знаменитите си “Кримски сонети” (1826) и поемата “Конрад Валенрод” (1826).  През май 1829 г. Мицкевич напуска Петербург. Живее в Германия, Швейцария и Италия. През 1832 г. се установява в Париж, където се занимава с политическа публицистика. През 1840 г. става първият професор по славянска литература в “Колеж дьо Франс”. В едно свое писмо от този период Мицкевич пише: “ Покоят е добър за мъртвите и щастливите. Ние винаги сме тревожили и трябва да се тревожим за света.” И Мицкевич действително “тревожи” света. Той се опитва да създаде легион за борба с поробителите. Освен към поробените поляци и руснаци в царска Русия, той обръща внимание и на славяните в Австрия, чието освобождение също планува. През есента на 1855г. той се отправя за Турция през България. Заразява се с холера и умира на 26 ноември. Тялото му е пренесено и погребано във Франция. 

Безсмъртната поезия на Мицкевич и неговата революционна дейност остават скъпо достояние на всички хора в Полша и света, които са водили и водят борби за освобождение. Като поет Адам Мицкевич се нарежда до класиците като Шекспир, Сервантес и Гьоте. Творчеството му не само вълнува, но и въоръжава народите да се стремят за свят без робство, войни и експлоатация.

Източник: Георгиев, Емил. Очерки по история на славянските литератури. София: Наука и изкуство, 1977.