• EnglishEnglish
143
Роден Александър Николов Божинов
24 февруари 1878 г. – 30 септември 1968 г.

„Художникът, който първи се залови с карикатурата у нас, е Александър Божинов. Не само това. Той ѝ даде смисъл, художествена форма и местен дух. Неговите карикатурни образи, външно леки и духовити, често пъти са истински психологични сентенции“. Това казва художника Васил Димов за „бащата на българската карикатура“.

Александър Божинов е роден е през 1878 г. в гр. Свищов. В гимназията (1892-1896) в София по рисуване му преподава Николай Павлович, а в рисувалното училище (от 1896) - Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Антон Митов. През 1902 – 1904 г. живее и работи в Мюнхен, запознава се с произведения на старите майстори, изпитва влияние на немския сецесион.

След завръшането си в България основава хумористичния вестник "Българан." (1904-1909), който подновява като списание "Българан." (1916 - 1924), художник е на Народния театър (1909-1910), редактор на вестник "Смях" (1911-1915), сътрудничи с карикатури, рисунки, статии, рецензии и други материали на много вестници . През Първата световна война е военен художник

Създава над 10 хиляди карикатури, рисувани с акварел и масло. През 1929 г. той е избран за дописен член на БАН, а през 1939 г. става академик.

Александър Божинов е създателят на българската политическа карикатура и я налага като самостятелен вид изкуство, един от първомайсторите на нашата илюстрация, майстор на портретната карикатура. Кара цяла България да се превива от смях и когато след 9 септември е изправен пред Народен съд, в страната се съдава движение в негова защита.

В творчеството му особено място заемат образите на софийските шопи, от които създава характерните български типове на Пижо и Пендо. Работи в тандем с Елин Пелин и докато единият пише, другият рисува своите илюстрации.

През периода 1941-1944 г. публикува във вестник "Зора" серия антисъветски карикатури. С определено обществено-политическо отношение са сатиричните карикатури-илюстрации към "Конско евангелие за нaродняците" от Т. Кунев (1910). Той илюстрира "Великден" от Дора Габе (1930), "Златни класове" от Ц. Церковски (1930),

"Дядовата ръкавичка" (1945), "Трите баби" (1945) и "Страшният вълк (1956) от Елин Пелин, прави илюстрация към "Под игото" от Иван Вазов (1948) и др. Автор е на два албума за деца "Златна книга за нашите деца” (1921) и "Азбука за малките" (1926).

Автор е на хумористични и детски стихотворения, разкази и фейлетони (подписвани с псевдоними) и на мемоарната книга „Минали дни”, 1958.

Награден със сребърен медал за наука и изкуство от МНП за 25 год. дейност (1924), с ордените "Кирил и Методий" - (1960), "Червено знаме на труда" (1965), "Народна република България" (1968). Пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика.