• EnglishEnglish
138
Роден Алексей Николаевич Толстой (1883-1945)
10 януари 1883 г. – 23 февруари 1945 г.

Алексей Николаевич Толстой е руски писател и общественик, граф. Учи в Петербургския технологичен институт (1901-1907). Печата от 1904 г. 

През 1907 г. излиза неговата първа стихосбирка „Лирика“. През 1914 – 1916 г. работи като военен кореспондент във вестник „Русские ведомости“, пътува често до фронта, бил е в Англия и Франция. През този период написва серия от очерци и разкази за войната. През 1918 г. емигрира в Париж, където живее до 1921 г. Следващите 2 години прекарва в Берлин и през 1923 г. се завръща в родината си.

Автор на сборниците с разкази и повести „Заволжие” (1910), „Мечтател” (1910), „Невярна крачка” (1911), романите от живота на дворянството „Чудаци” (1911) и „Куцият господар” (1912), автобиографичната повест „Детството на Никита” (1920-1922), научно-фантастичните романи „Аелита” (1922) и „Хиперболоидът на инженер Гарин” (1925-1927), романите и повести на съвременни теми „Похождението на Невзоров, или Ибикус” (1924-1925), „Сините градове” (1928), „Емигранти” (1931), трилогията за предреволюционните години и гражданската война „Ходене по мъките” (1922-1941), повестта за гражданската война „Хляб” (1937), историческите романи „Петър Първи” (1929-1945, незавършен), драматичната дилогия „Иван Грозни” (1942-43), „Златното ключе или приключенията на Буратино” (за деца, 1936), драматургия: „Нечиста сила” (1916), „Мракобеси” (1917), „Заговорът на императрицата” (1925), „Дневникът на Вирубова” (1927). Един от авторите на книгата „Каналът на името на Сталин” (1934).