• EnglishEnglish
99
Роден Андрей Сахаров (1921-1989)
21 май 1921 г.

Роден е в Москва на 21 май 1921 г., баща му е учител по физика.

 През 1948 г. е включен  е работата на група от видни съветски учени, чиято задача е да разработят атомна, а след това и водородна  бомба.

През 50-те години  на миналия век Сахаров започва да се тревожи от моралните последици от работата си. Застъпва се за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия и подкрепя Договора за частична забрана на ядрените опити.

През 1967 г. той призовава съветското ръководство да приеме предложението на САЩ за отказ от противоракетната отбрана, тъй като това ще доведе до надпревара във въоръжаването и по-голям риск от война.  Апелът му остава нечут и през следващата година той написва есето „Размишления за напредъка, мирното съвместно съществуване и интелектуалната свобода“, в което пише: „Свобода на мисълта е единствената гаранция за осъществяване на научен демократичен подход към политиката, икономика и култура“.

През 1969 г. Сахаров прехвърля спестяванията си - 139 хиляди рубли на  Червеният кръст и изграждането на онкологичен център в Москва. 

В СССР Сахаров е разглеждан като подривен дисидент. През 1970 г. той основава комитет за защита на правата на човека и жертвите на политически съдебни процеси. Въпреки засилващия се натиск от страна на правителството Сахаров не само се бори за освобождаване на дисидентите в страната, но става и един от най-смелите критици на режима и въплъщение на кръстоносния поход срещу отричането на основните права. Помага за създаването на Комитета по правата на човека в Москва.

През 1975 г. Сахаров получава Нобелова награда за мир, бори се за премахването на смъртното наказание, организира Комитета за защита на правата на човека.  Ученият предрича появата на Интернет.

Сахаров се противопоставя на надпреварата на Хрушчов с Америка и срещу влизането на съветските войски в Афганистан. През 1980 г. той и съпругата му са изгонени в Горки за  седем години, като  му отнемат  всички почетни титли. След като прекарва една година в изгнание, ученият започва да гладува. Той е насилствено поставен в болницата, изкуствено хранен през тръба , „лекуван” с неизвестни лекарства. Освободен е от  Михаил Горбачов .

През 1988 г. той пътува в чужбина, среща се с Джордж Буш, Рейгън , Маргарет Тачър . През 1989 г.  е избран за съветски депутат и  участва в разработването на новата конституция на страната.

 Умира от сърдечен удар в апартамента си през декември 1989 г.