• EnglishEnglish
233
Роден Артур Шопенхауер (1788-1860)
22 февруари 1788 г. – 21 септември 1860 г.

Преподавал в Берлин и Франкфурт на Майн (от 1832). Основно произведение на Шопенхауер  е „Светът като воля и представа”, излязло в 1819г., но той станал известен след революцията от 1848, когато наплашената от революционния народ буржоазия тръгнала по пътя на реакцията. Влиянието на Шопенхауер пораснало особено в епохата на империализма. Той е враг на материализма и диалектиката. Срещу научното познание той противопоставя метафизическия идеализъм. Вземайки от Кант идеята за явленията като представи, обусловени от съзнанието, Шопенхауер отхвърля непознаваемостта на „нещото в себе си”, като твърди, че същността на света е сляпата, неразумна воля. Неговият волунтаристически идеализъм е форма на ирационализма. Царящата в света воля изключва закономерността в природата и обществото и с това — възможността на научното познание. Друга особеност на волунтаризма на Шопенхауер е отричането на историческия прогрес. Мирогледът на IIIопенхауер, проникнат от омраза към революцията и народа, е дълбоко песимистичен. С голямо влияние се ползвали естетическите възгледи на Шопенхауер. Борейки се против прогресивното, реалистично изкуство, той проповядвал естетизма, презиращ действителността и чужд на жизнените интереси на хората. На идейното художествено творчество той противопоставя безцелността, пасивната съзерцателност на художествената интуиция. Философията на Шопенхауер завършва с заимствания от будизма мистически идеал за „нирвана" - абсолютната безметежност, убиваща „волята за живот".

Повече за Шопенхауер :

Паси, Исак. Артур Шопенхауер. - София, 1998 

Паси, Исак. Шопенхауер, Киркегор, Ницше. - София, 2001