• EnglishEnglish
113
Роден Владимир Георгиев (1908-1986)
03 февруари 1908 г. – 14 юни 1986 г.

Владимир Георгиев е български езиковед, роден в с. Габаре, Врачанско. С изключително ценни трудове в областта на общото, индоевропейското, славянското, балканското и индоевропейското езикознание. Брат на академик Е. Георгиев.

Завършва класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски" (1930). Специализира индоевропейско, славянско и общо езикознание във Виенския университет (1933-1934), където получава докторат; в университетите в Берлин, Флоренция (1939-1940) и Париж (1946-1947). Асистент в Софийския университет (1931-1941), доцент (1936-1945), професор (1945), ръководител на катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание в Историко-филологическия факултет на Софийския университет (1948-1974); декан на Историко-филологическия факултет (1947-1948); заместник-ректор (1948-1951), ректор (1951-1956). Директор на Института за български език при БАН (1951-1957); секретар на Отделението за езикознание, литературознание и изкуствознание при БАН (1956-1963); заместник-председател на БАН (1959-1972); директор на Единния център по език и литература (от 1972). Председател на Международния комитет на славистите (1958-1963; от 1963- заместник-председател); председател на Българския национален комитет на славистите (от 1955). Председател на Международната асоциация за изучаване на Югоизточна Европа (1965-1967; от 1967 - почетен председател). Заместник-председател на Националния комитет за защита на мира (от 1973). Член на Бюрото на Управителния съвет на Международния комитет по микенология. Гл. редактор на "Кратка българска енциклопедия" (1962-1969), на енциклопедия "А-Я" (1974), на енциклопедия "България" (т.1., 1978). Главен редактор на сп. "Български език" и на сп. "Балканско езикознание". Академик (1952). Почетен доктор на Хумболтовия университет в Берлин (1960) и на Карловия университет в Прага (1968). Член-кореспондент на Френската АН (1967), Финландската АН (1966), Саксонската АН в Лайпциг (1968), Белгийската АН (1971), Атинската АН (1977). 

Проучванията на Георгиев са свързани с кирило-методиевската проблематика и основните проблеми на индоевропейското езикознание (родствените отношения на индоевропейските езици, проблемите за праезика и прародината, въпросите за древните езици на Мала Азия и за езика и произхода на етруските, балтославянското езиково родство и др.). Георгиев има съществен принос в диахронното проучване на вокализма и морфологията на славянските езици. Проучването му "Вокалната система в развоя на славянските езици" (1964) представя качествено нова теза за същността и развоя на славянската фонемна система въз основа на конкретен материал от чуждата топонимия и антропонимия от предписмения период, старобългарски текстове, съвременните български диалекти и съвременните славянски езици. В тясна връзка с тази теза е и новото тълкуване на закона за "отваряне на затворената сричка чрез метатеза" - т.нар. ликвидна метатеза. Главният принос на книгата му "Основни проблеми на славянската диахронна морфология" (1969), в която се обясняват номиналните флексивни морфеми в съвременните слав. езици, е общовалидността на фонематичните и морфологичните закони, на които се подчиняват тези морфеми, доказателството, че както едните, така и другите промени са правилни и закономерни (в разрез с разпространеното досега младограматическо тълкуване на въпроса). Георгиев разработва концепцията за т.нар. "трипартиция на гутуралите" в монографията "Индоевропейските гутурали" (1932), която има предимства при определянето на етимологията на редица старобълг., съвременни бълг. и общославянски лексеми с очевиден общ произход, но с необясними от позицията на съществуващите досега тези консонантни промени. Автор е на теоретична разработка за двуделение на развоя на българския книжовен език.

Георгиев ръководи колективната работа по създаването на "Български етимологичен речник". Той е и един от инициаторите за създаването на съвременния български правопис.

Георгиев разработва проблемите на балканското езикознание. Разграничава тракийски език от фригийски и дакийски, определя мястото на тракийски и илирийски между другите индоевропейски езици. Въз основа на ново приложение на сравнително-историческия метод установява наличието на един неизвестен индоевропейски език. Георгиев е един от първите, които допринасят за разчитане на критско-микенското писмо. Установените от Георгиев положения се разработват по-нататък от редица учени (Бранденщайн, Ван Виндекенс, Карноа, Мерлинген, Хаас и др.).