• EnglishEnglish
92
Роден Георги Марков (1929-1978)
01 март 1929 г. – 11 септември 1978 г.

Завършва Първа мъжка гимназия в София /1947/. През 1947-50 учи във Висшето техническо училище в Русе, завършва индустриална химия във Висшия химикотехнологически и металургичен институт в София /1952/. Инженер-технолог в ДИП „Победа" /от 1952/, преподавател в Техникума по керамика и стъкло в София. През есента на 1948 заболява от туберкулоза, през 1958 е пенсиониран по болест. Завежда отдел в издателство „Народна младеж" /1969/. Емигрира от България на 15 юни 1969. Няколко месеца е в Италия при своя брат, след което се установява в Лондон и постъпва на работа в българската. секция на БиБиСи. Сътрудничи с очерци, коментари и критични бележки на Радио „Дойче веле" /Кьолн/, по-късно и на „Свободна Европа" /Мюнхен/, където неговите „Задочни репортажи за България" са предавани по един път седмично в продължение на 2 г. /1977-78/. В България е осъден на 6 г. лишаване от свобода. След многобройни заплахи, че ще бъде убит, ако не спре своите репортажи, на 7 септември 1978 срещу Марков е извършено покушение на лондонския мост „Уотърлу", 4 дни по-късно умира в лондонска болница. След период на пълно игнориране на името и творчеството на Марков в България, на 28 дек. 1989 Управителният съвет на СБП приема с пълно мнозинство предложението на Изпълнителното бюро на съюза да бъде възстановено посмъртно писателското име на Марков. и да се направят постъпки за изясняване на обстоятелствата около смъртта му. От 1990 по „случая Георги Марков" се води следствие. Марков е удостоен посмъртно с наградата на МОЖ /1991/.

Марков дебютира във в. „Народна култура" /№631, 7 юли 1951/ с разказа „Рекордьорът на уиски". До края на 50-те години, когато излизат първите му книги, публикува разкази и очерци в пер. печат /предимно във вестниците „Литературен фронт", „Вечерни новини", „Труд" и в сп. „Септември"/. 60-те години са период на усилени творчески търсения. Освен с разкази и очерци Марков. присъствува в литературния живот с нови жанрови форми: романа „Мъже" /появил се първоначално в сп. „Септември", 1961, № 6-12, и получил наградата на СБП за най-добър съвременен роман/, новелите в сборника „Анкета", „Портретът на моя двойник" и „Жените на Варшава". В тях се утвърждава героят - позиция, чиито духовни измерения са в процес на непрекъснато себе отстояване в кризисни за личността моменти, и едновременно с това ориентацията към универсална човешка проблематика. М. проявява афинитет и към драматургичния и филмовия дискурс, резултат на което са многобройните му пиеси и сценарии за филми. Предпоставките за тези разнородни реализации на творческите му интенции се крият до голяма степен и в особеностите на повествователния му стил, близък до стила на драматурга, поради което някои от тези творби /пиесата „Асансьорът", сценариите за филмите „Мъже" и „Анкета"/ следват появилите се вече едноименни литературни произведения. От своя страна пиесите на Марков създават около себе си своеобразно релационно поле, което имплицира обтегнатите отношения между властта и отклоняващия се от нейните предписания авторов дискурс. През 1966 пиесата „Да се провреш под дъгата" е спряна на 13-то й представление. В. „Работническо дело" я представя в уводна статия като „чужда на българските зрители", режисьорът и част от актьорския състав /Театър на народната армия/ са уволнени и изселени от София за 2 г. Подобна съдба има и пиесата „Комунисти", възложена на Марков от Комитета за изкуство и култура по случай 25-години от 9.1Х.1944. При работата над пиесата, замислена и осъществена като строго документална творба за антифашистката съпротива, Марков има възможност да работи с архива на МВР в продължение на 6 месеца. Това му помага да оформи образа на началника на отдел „А" в Дирекцията на полицията - Н. Гешев, превърнал се в главен персонаж на пиесата /по-късно и в сценария на телевизионния сериал „На всеки километър"/. Пиесата е поставена в театър „Сълза и смях" и спряна веднага след закритото й представление „заради потискащо въздействие". Спряна е и пиесата на Марков„Аз бях той" след закритата премиера на 15 юни 1969 в Сатиричния театър -деня, в който авторът взима съдбоносното решение да напусне България. Макар и заплашена от подобна участ, пиесата „Атентат" /играна на 2 юни 1969 в Нар. театър/ печели I награда на театралния преглед за 1969. 

Не всички текстове, писани от М. в България, стигат до своята аудитория. След отказа на Сатиричния театър да постави осъществената съвместно със Ст. Цанев драматизация по дневника на Б. Филов /„Дневникът или девет заседания за спасяването на България", 1969/ пиесата се разпространява единствено сред приятели. Незавършено остава либретото за мюзикъла „Зиг-заг", което М. пише също в съавторство със Ст. Цанев. Романът „Покривът" - резултат от впечатлението, което оставя у Марков падането на покрива на прокатния цех на ДМЗ „Ленин" през 1959, интерпретирано от автора не само като документ, но и като алегория на разрухата, е оставен за по-добри времена и непубликуван приживе. Части от първия вариант на романа са публикувани във в. „Литературен фронт" /№ 17, 26 апр. 1990/.

След установяването си в Лондон Марков пише пиесата „Архангел Михаил"-/1970/, с която печели награда на фестивала в Единбург през 1974, както и новели в съавторство с Дейвид Филипс /„Достопочтеното шимпанзе" и др./. До смъртта си пише очерци, есета и репортажи, репрезентиращи съвременната културна и политическа действителност в България, по-голямата част от които са добили популярност под наслова „Задочни репортажи за България". Откритата и смела гражданска позиция, която Марков заема в тях, осмисля концептуално гледната точка в репортажите и прави известно името на автора. През 1980 основаният фонд „Георги Марков" издава в Цюрих излъчените по „Свободна Европа" репортажи на български език /в 2 т., с предговор от П. Семерджиев/. Преведени на английски език., те излизат през 1983 в Англия, през 1984 - в САЩ /с предговор от съпругата на писателя - Анабел Марков/. Едва през 1990 „Задочни репортажи за България" се появяват в родината на писателя, а с помощта на поета Ст. Цанев е издадена и част от ръкописното наследство на Марков - есета и очерци, писани в последните години на живота му /„Когато часовниците са спрели"/.

Източник: Източник: Речник по нова българска  литература. – София: Хемус, 1994