• EnglishEnglish
149
Роден Иван Андрейчин (1872 - 1934)
01 май 1872 г. – 15 февруари 1934 г.

Иван Андрейчин е поет, разказвач, литературен критик и теоретик, театрал, преводач, съставител на популярни сборници с преводна поезия, проза и драматургия. Започва литературната си дейност с реалистични, социално ангажирани стихове и разкази. В края на ХIХ и началото на ХХ в. еволюира към символизма. Той е и един от първите представители на символизма в българската литература. Символистичните, както и реалистичните му стихотворения, разкази и импресии не са белязани с открития и не оставят трайна диря в развитието на българската литература. Много по-значима е дейността му като редактор и преводач – вещ познавач и ревностен пропагандатор на модерната френска литература в България. Критико-теоретичните му текстове, особено печатаните в сп. „Из нов път“, изиграват съществена роля за утвърждаването на модернизма в България. „Из нов път“ е първото типично символистично българско списание.

След време Андрейчин напуска кръга „Мисъл“ и се увлича по естетиката на френските модернисти.

Още през 1913 г. става председател на Съюза на българските писатели. А през 1928 г. е директор на бургаския театър. Едни от ценните му работи остават неговите театрални сборници „Утра и вечеринки“ – първият състав е от четири тома, а вторият – два тома.

На 62 години, отчужден от света, се самоубива с веронал поради обвинение и присъда за блудство с 4-годишно дете, което според него е клевета.