• EnglishEnglish
170
Роден Иван Вазов (1850-1921)
09 юли 1850 г. – 22 септември 1921 г.

Иван Вазов е български поет, писател и драматург, наричан „патриарх на българската литература“. Творчеството му е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение „Борба“ през 1870 г. Вазов се изявява само като поет. Поезията му е събрана в стихосбирките „Пряпорец и гусла“, „Тъгите на България“, „Избавление“, „Майска китка“, „Гусла“, „Епопея на забравените“ и др. В началото на 1881 за нуждите на новооснованото списание "Наука" написва спомените си „Неотдавна“, които са и дебютът му като белетрист. В първата си повест – „Митрофан“ (по-късно „Митрофан и Дормидолски“) използва спомени - този път от пребиваването си в Берковица. Като белетрист през 80-те години Вазов създава най-големите си постижения в областта на художествената проза - повестите „Немили-недраги“, „Чичовци“ и романа „Под игото“. Популярност му донасят драмите „Хъшове“, „Към пропаст“, „Борислав“ и „Ивайло“ и комедията „Службогонци“, които са нов етап от развоя на българската драма след В. Друмев и Д. Войников. Още от края на XIX век произведенията на Иван Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика. Умира на 22 септември 1921 г. в София.