• EnglishEnglish
172
Роден Иван Евстатиев Гешов (1849-1924)
08 февруари 1849 г.

Роден в Пловдив в семейство на богат търговец. Учи в гръцко и българско училище в родния си град. През есента на 1865 г. заминава за Англия, където завършва финансови и политически науки в Манчестър (1869). След завършването на образованието си работи в кантората на баща си в същия град. През 1872 г. се завръща в Пловдив и се занимава с търговия. Дава сведения за турските жестокости по време на Априлското въстание през 1876 г. в „Таймс", заради което е арестуван от турските власти и осъден на смърт (1877). Помилван със застъпничеството на английския посланик в Цариград. В затвора написва „Записки на един осъден". След Освобождението (1878) участва активно в устройството на Източна Румелия. Един от водачите на Народната (Съединистката) партия до 1883 г. Депутат и пръв председател на Областното събрание (1879—1880). Директор на финансите (1882—1883). През 1883 г. се преселва да живее в София. Директор на БНБ (1883— 1886). Води преговори по подписването на Букурещкия мирен договор (1886). Председател на първия български земеделско-промишлен събор в Пловдив (1892). По време на Стамболовия режим е в опозиция (1887— 1894). От 1901 г. възглавява Народната (Народняшката) партия, а след обединяването й с Прогресивнолибералната партия, на Обединената народнопрогресивна партия (1920). 

Народен представител в VIII (1894-1896), IX (1896-1899), XI (1901), XII (1902— 1903), XIII (1903-1908), XIV (1908— 1911), XV (1911-1913), XVI (1913), XVII (1914-1919), XVIII (1919-1920) и XIX (1920-1923) ОНС и III (1886-1887) и V (1911) ВНС. Председател на XI (1901) и XV (1913) ОНС. Като ми¬нистър на външните работи през 1912 г. подготвя Българо-сръбския и Българо-гръцкия договор, с които се оформя Балканският съюз. Един от главните виновници за първата нацио¬нална катастрофа (1913). През 1915 г. се обявява против присъединяването на България към Германия и Австро-Унгария. След Първата световна война взема участие в борбата про¬тив управлението на БЗНС. През 1922 г. емигрира във Франция и ак¬тивно действа против правителство¬то на Стамболийски. Един от иници¬аторите за създаването на Конституционен блок (1922). След военния прев¬рат на 9 юни 1923 г. преминава в Де-мократическия сговор.

Действителен член на БКД (1884) и ковчежник на същото (1884—1898). Председател на БКД (1898-1911) и БАН (1911-1924). Председател на Българския червен кръст (1884— 1924). Един от седемте българи наг¬радени с най-големия български ор¬ден „Св. св. Кирил и Методий". Уми¬ра в София.

Източник: Министрите на България.- София, 1999