• EnglishEnglish
118
Роден Илия Петров (1903 - 1975)
06 юли 1903 г.

През 1926 г. завършва живопис в Художествената академия при Никола Маринов. По-късно учи живопис в частното училище на Хайнрих Ман в Мюнхен. В периода 1931 – 1940 г. е учител по рисуване в София. Преподавател по рисуване и живопис, професор, декан на Факултета по изящни изкуства, ректор на Художествената академия. Председател на Съюза на българските художници. Творчеството му преминава през всички периоди от развитието на съвременното българско изобразително изкуство. Първите му произведения „Гъдулар“, „Боримечката“ и „Портрет на Владимир Димитров – Майстора“ от фонда на Националната художествена галерия са в духа на търсене на родното и са характерни за атмосферата на 20-те години на ХХ век. Интересът му към човека и неговия духовен свят го прави един от най-забележителните български портретисти. 

Серия от актове разкриват Петров като  един от най-големите майстори на голото тяло. Създава графични листове на историческа и революционна тематика, рисунки и композиции от Индия. Илюстрира книги – „Записки по българските въстания“ от Захари Стоянов, работи и в областта на декоративно-монументалната украса – стенописните композиции „Влизането на Ивайло в Царевец“ и „Въстанието на Асен и Петър“ в Историческия музей във Велико Търново. Художествената галерия в Разград носи неговото име.

Умира на 18 май 1975 г. в София.