• EnglishEnglish
92
Роден Йордан Радичков (1929-2004)
24 октомври 1929 г. – 21 януари 2004 г.

Йордан Димитров РАДИЧКОВ е роден на 24 октомври 1929 година в село Калиманица, Михайловградска област. Завършва гимназия в Берковица през 1947 година. Заболява от туберкулоза. Няколко години се лекува в санаториум. 

През 1951 година започва работа като кореспондент, а в периода 1952-1954 и като редактор на в. "Народна младеж". През 1954-1960 е редактор на в. "Вечерни новини". 

Публикува импресии, очерци и разкази в печата. През 1959 г. издава първата си книга с разкази "Сърцето бие за хората". През  1960-1962 е в Сценарната комисия при Българска кинематография, 1962-1969 - редактор и член на редакционната колегия на вестник "Литературен фронт". 

Издава сборниците с разкази „Прости ръце” (1961), „Обърнато небе” (1962), „Планинско цвете” (1964), „Шарена черга” (1964), „Свирепо настроение” (1965), „Водолей” (1967), „Козята брада” (1967), „Плява и зърно” (1972), „Как така” (1974) и др. През 1966 г. от печат излиза романът-пътепис „Неосветените дворове”. С него и с издадените през 1968 г. „Вятърът на спокойствието” и „Ние, врабчетата” Йордан Радичков излиза от литературната традиция и налага свои правила и норми на творец от нов тип. По същото време той написва сценариите за игрални филми „Горещо пладне” (1966) и „Привързаният балон” (1967). Пак по това време създава и пиесата „Суматоха” (1967). Радичков често продължава да развива наглед изчерпани сюжетни линии като прехвърля вече известни герои от разказ в разказ и от книга в книга. Този похват достига своето съвършенство в сборника „Барутен буквар” (1969).

Радичков публикува романите си „Всички и никой” (1975) и „Прашка” (1977). Създава и драматургичните си творби „Януари” (1974), „Лазарица” (1979) и „Опит за летене” (1979). Тези пиеси заедно със „Суматоха” са изпълнявани в много европейски театри.

През 1984 г. излиза от печат сборникът с разкази и новели „Верблюд”, а през 1988 г. романът „Ноев ковчег”. През последните години от живота си Радичков добавя нови щрихи в творчеството си - сборниците с разкази: „Хора и свраки” (1990), „Малки жабешки истории” (1994), „Мюре” (1997), „Умиване лицето на Богородица” (1997), ”Автострада” (1999) и „Пупаво време” (2000). През 2003 г. излиза сборникът с интервюта на писателя „Скитащи думи”.

Йордан Радичков участва като съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет в периода 1973-1986, а през 1986-1989 изпълнява длъжността заместник-председател на Съюза на българските писатели. Депутат е във Великото народно събрание - 1990 г.

Два пъти е номиниран за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

Награди: 

1971 - Димитровска награда за сборника с разкази "Барутен буквар". 

1978 - Народен деятел на културата

1980 - голяма награда за литература „Добри Чинтулов”,

1984 - Международна италианска награда "Гринцане Кавур" ( учредена от Международното издателско дружество -СЕИ - в Торино и от Общинския съвет в град Алба). 

1988 г. - шведска държавна награда за заслуги "Северна звезда". 

1993 г. - специалната награда на Международната академия по изкуствата в Париж. 

През 1996 г. за книгата си "Малки жабешки истории" е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга. Получава почетен диплом - "Ханс Кристиан Андерсен" и грамота. 

1996 г. - награда "Аскеер" за цялостен принос в развитието на театралното изкуство. 

1998 - национална литературна награда „Петко Славейков” 

През 2000 г. е удостоен с орден "Стара планина" - първа степен за цялостен принос в българската култура. 

2001 - голяма награда за литература на Софийски университет „Св.Климент Охридски”

2003 - държавна награда за култура „Паисий Хилендарски”.

Умира в София на 21 януари 2004 г.

 

Библиография:

БИОГРАФИИ на български писатели, изучавани в училище. - Велико Търново : Слово, 1995, с. 504-508.