• EnglishEnglish
123
Роден Ламар (1898-1974)
01 януари 1898 г. – 21 февруари 1974 г.

Роден е в с.Калейца, Ловешка област. Завършва Търговската гимназия в Свищов (1960) и Школата за запасни офицери в София (1918). Участва в Първата световна война като подпоручик артилерист. След войната е чиновник в Земеделската банка в Троян, но е уволнен, заради анархистичните си убеждения. Установява се в София, където, още същата година, се сближава с Гео Милев и Хр. Ясенов. Създава собствена печатница “Ново изкуство”. През 1929-1932 г. издава списание “Новис”, в което се публикуват статии за литература, театър, преводни произведения. Участва във Втората световна война (1944-1945) като командир на културна бригада към Щаба на българската армия. Заместник главен редактор на списание “Български воин”, член на редакционната колегия на списание “Турист” (през 1956-74), основател и член на колегията на вестник “Ехо” (през 1958 – 1974). Секретар на СБП (1956 – 1958), председател на Печатарския съюз (1946). Член на туристическото дружество”Алеко” (от 1926).

През 1917 г. Ламар, все още Лалю Маринов, дебютира в списание “Всеобщ преглед”.  Първите му печатни произведения са “Родина” и “Пролет”. По –късно сътрудничи на списанията “Везни”, “Пламък”, “Начало”, “Простори”, “Новис”, “Турист”, “Български воин”, “Наша родина”, на в.”Дума”, “Вестник за жената”, “Литературен поглед”, “Литературен фронт”, “Стършел” и др.

До 1922, когато излиза първата му стихосбирка “Арена”, следва различни линии в литературната традиция. Съдбовно за творческия му поврат е запознанството с Гео Милев. Ламар е поетът, който в течение на две десетилетия претворява посланието на своя приятел: “Българската литература се нуждае от оварваряване”. “Арена” се появява като гръмогласен авангарден манифест, “плесница” върху лицето на всевъзможните литературни конвенции. Всичко в нея е различно от общоприетото: тя надхвърля всякакви представи за поетически допустимото, разбива тематичния кръг на преводната поезия, подиграва се саркастично с клишетата на литературната традиция. Това е първата българска стихосбирка, в която категорично се пренебрегва пунктуацията; експресивните рисунки на Иван Милев рязко се отграничават от техниката на тогавашната илюстрация. “Арена” е недвусмислен симптом на едно преломно време, в което е неизбежна преоценката на художествените критерии на предходната епоха.

Всичко онова, което в “Арена” присъства в абстрактно-манифестна форма, се конкретизира концептуално и естетически във втората книга на Ламар “Железни икони”. Доловимо е преливането между авангарда и фолклора.

Поезията на Ламар от 20-те и 30-те години е свидетелство за реализацията на родното в неговата ориентирана към авангардни форми поетика. При Ламар става дума преди всичко за разпадането на сакралността на понятието “родно” чрез силно огрубена, материално приземена и карнавално-шумна образност, която носи поетическото послание. 

На военната тематика е посветена и поемата “Запад – Изток”, писана през годините на Втората световна война. След нея, в творчеството на Ламар настъпват бързи обрати, които засягат същностните негови аспекти. 

По-известни произведения на Ламар са:

• "Арена" (1922 г.),

• "Железни икони" (1927 г.),

• "Запад-Изток" (славянска поема, 1944 г.),

• "Утро над родината" (стихотворения, 1951 г.),

• "Мъдростта на годините" (1959 г.),

• "Зуници над България" (лирика, 1962 г.),

• "Светло и сред нощ" (роман, 1962 г.),

• "Дъбово усое" (импресии, 1965 г.),

• "От изгрев до залез" (роман, 1966 г.),

• "Размразената лавина" (есета, мисли и спомени, 1970 г.),

• "Земни видения" (стихове и поеми, 1975 г.) и др.

Ламар умира в София на 21 февруари 1974 г. Заявил през 1922 г. “Аз ще ви уча на нова естетика”, той остава без следовници и епигони в  българската поезия – навярно защото е прекомерно своеобразен, за да бъде следван. С поезията си Ламар е пръв в много отношения – безкомпромисно и дръзко прекрачва редица табута, лежащи между високите и ниските пластове на езика, създава поезия, която си служи с уличния жаргон и простонародното слово. Творчеството му е мост между авангарда на 20-те години и новаторските търсения на поколението от 40-те години. Той е първомайстор на поетичната гротеска, която това поколение забравя, а през 60-те години други поети доразвиват. 

 

Използвани източници:

Речник на българската литература : Т. 2. Е - О. - София : БАН, 1977.

Шишкова, Магдалена и др. Речник по нова българска литература 1878-1992 / Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев. - София : Хемус, 1994. 

 

Повече за Ламар в:

Георгиев, Любомир. Как Ламар работеше над стиха. // Везни, X, 2000, N 5-6, с. 70-77.

Дечева, Нели Илиева. Поздравете всички от мен : Кн. за Ламар. - София : Анубис, 1997. - 144 с. 

Шегобиецът от Калейца / Състав. Найден Ангелов. - Ловеч : РИК Сафо, 1999.