• EnglishEnglish
103
Роден Ленард Бърнстейн (1918 - 1990)
25 август 1918 г. – 14 октомври 1990 г.

Ленард Бърнстейн е роден в гр. Лорънс, Масачузетс в семейството на руски евреи емигранти. На 10-годишна възраст взема своите първи уроци по пиано. През следващите няколко години младият пианист е силно повлиян от джазовата музика и свири в любителски естраден оркестър. През 1953 г. започва да учи музика в Харвардския университет - композиция при Уолтър Пистън и Едуард Хил и пиано при Хелен Коутс и Хенри  Хебхард. От 1939 г.  Бърнстейн продължава своето образование в Музикалния институт “Къртис”, Филаделфия, в класа на известната пианистка Изабела  Венгерова, и в класа по дирижиране на Фриц Райнер. Важна роля при формирането на младия музикант има руският диригент Сергей Кусевицки, който от 1940 г. организира летните семинари за млади диригенти в Музикалния център в Тенглууд, близо до Бостън. По-късно Кусевицки  кани своя ученик за свой асистент- диригент на  Бостънския симфоничен оркестър. От есента на 1943 г. Бърнстейн е назначен за постоянен асистент на главния диригент на Нюйоркския филхармоничен оркестър Артур Родзински. Няколко седмици след това  новоназначеният млад диригент замества внезапно заболелия Бруно Валтер, който трябва да дирижира концерт на  Нюйоркската филхармония в концертния комплекс Карнеги Хол в Манхатън, Ню Йорк. След този успешен дебют започва световната  кариера на Бърнстейн, а само след няколко месеца в Питсбърг, Калифорния, оркестърът  на Нюйоркската филхармония изпълнява под негово диригентство и първата му авторска симфония - “Йеремия”. Творбата е удостоена с наградата на Клуба на нюйоркските музикални критици. През 1944 г. Бърнстейн създава мюзикъла “В града”, който за една година има 463 представления на сцената на Бродуей. През  следващите години младият композитор създава няколко цикъла от популярни песни и започва да подписва своите творби с псевдонима Лени Амбър (“амбър” е английската дума за “бернщайн” - кехлибар). През 1948 г., след като е създадена държавата Израел, по време на Войната за Независимост, Бърнстейн е поканен в Тел Авив да дирижира неколкократно Израелската филхармония. До края на живота си той е почетен диригент на този оркестър и го дирижира по време на гастролите му извън страната. Ленард Бърнстейн концертира не само с оркестри от САЩ и Израел, но и с някои от най-добрите европейски оркестри, между които Берлинския и Виенския филхармонични оркестри, Римския - “Санта Чечилия”, Баварския радиооркестър и др. Репертоарът му е обширен – централно място в него заемат произведенията на виенските класици, а също и Х. Берлиоз, Дж. Верди, Г. Малер, И. Стравински, Д. Шостакович и някои американски композитори. Композиторското дарование на Бърнстейн особено силно се проявява в театралната област. Тук той намира своето истинско призвание – на музикален драматург, надарен с изключително голям сценичен усет. След като завършва втората си симфония – “Смутно време”(1949), той пише едноактната опера-сатира “Неприятности в Таити”(1952), следват мюзикълът “Чудесен град” (1953), музиката за филма “На брега” (1954), през същата година той завършва и своята Серенада цигулка, струнни и ударни инструменти, посветена на паметта на Сергей и Наталия Кусевицки. През 1956 г. Бърнстейн създава увертюрата към мюзикъла “Кандид”, а  “Уестсайдска история” (1957), написана по мотиви от литературната творба на Шекспир “Ромео и Жулиета”, се превръща в касов хит за времето си и е един от най-поставяните мюзикли в света и до днес. В продължение на 11 години, от 1958 до 1969,  Ленард Бърнстейн е директор и главен диригент на Нюйоркската филхармония  – той е първият американец,  назначен на този пост. През този период започва своята известна поредица образователни концерти, придружени с популярни беседи, въвеждащи зрителя в света на музикалното изкуство, излъчвани по телевизията и радиото. През своята продължителна творческа кариера известният композитор, диригент и пианист се занимава активно и с педагогическа дейност. От 1951 до 1956 г. той преподава дирижиране в университета в гр. Брандис, Чехословакия, а майсторските му класове по дирижиране в Музикалната академия в Тенгълууд, Масачузетс,  са посещавани от много млади таланти от целия свят. Превъзходен пианист, Бърнстейн музицира с различни инструментални ансамбли и солисти в много страни в Америка и Европа и изпълнява както свои авторски произведения, така и творби от класическия репертоар (Моцарт, Бетовен, Равел, Гершуин) и в повечето случаи той е и диригент на тези концерти. В детството си Бърнстейн е силно впечатлен от ритуалното хорово пеене в синагогата. Религиозната тема, вдъхновена от еврейската култура, доминира в късните творби на композитора – откриваме я в ораторията “Кадиш” (1963), изпълнена за първи път в Тел Авив на иврит, в “Чичестърски псалми” за хор и оркестър (1965) и в балета “Дибюк” (1974), творби, в които композиторът съчетава влиянието на романтизма и авангарда на 20 век. Театрализираната му “Рок-меса” (1971), написана по поръчка за тържественото откриване на Центъра за изкуства “Джон Кенеди”, обаче предизвиква доста противоречиви оценки, дори е обявена за “богохулна”. Но музикалната критика е единодушна в едно - композиторът е успял да създаде оригинален музикален спектакъл. През 1983 г. Бърнстейн пише и автобиографичната опера “Спокойно място”, в която след 30 години разказва за живота на своето семейство. Ленард Бърнстейн е автор и на няколко книги в областта на музикалната теория (“Радостта от музиката”, “Безкрайното разнообразие на музиката”, “Въпрос без отговор”),  в които, както и в редица други свои публикации, той разкрива възгледите си за музикалната естетика, за възприемането на класическата музика, за тоналността и атоналността в съвременната музика и отстоява равноправието на жанровете - класическа музика, джаз и рок-музика и др. През 1985 г. Бърнстейн получава наградата “Грами” за цялостен творчески принос в областта на музиката. Две години по-късно той създава “Тихоокеанския музикален фестивал” в Сапоро, Япония – първия по рода си фестивал в Азия, който се провежда и до днес. През 1990 г., след като завършва последната си творба “Арии канцонети”, здравето му се влошава и той така и не успява да напише голямата опера за Холокоста, която планира в последните години. Ленард Бърнстейн е автор на внушително творчество: две симфонии, няколко оратории, два балета, опера, няколко мюзикъла,  голям брой инструментални пиеси, няколко вокални цикъла. Получил сериозно академично образование, утвърдил се като главен художествен ръководител на един от най-известните оркестри  в САЩ, Бърнстейн с еднакъв успех твори и в областта на “сериозната”, и в областта на “популярната музика”. Той израства в ерата на суинга, а любовта му към джаза и латиноамериканската музика насища и симфоничните, и театралните му творби. Композиторът е влюбен в Ню Йорк и действието в три от големите му мюзикли се развива именно там. В своите композиции той улавя енергията на града, портретира живота на предградията, гангстерските войни и бохемския живот на 30-те години – теми, които вълнуват обществеността. От самото начало на своята музикална кариера Ленард Бърнстейн е съпътстван от много успехи, които са резултат на неговия разностранен талант и, както самият той обича да казва, на “фантастичната му любов към музиката”. Неговият принос и влияние като диригент, композитор,  пианист и музикален педагог са основополагащи не само в съвременната американска музика, но и в световната музикална култура на ХХ век.