• EnglishEnglish
154
Роден Луиджи Пирандело (1867-1936)
28 юни 1867 г. – 10 декември 1936 г.

Пирандело е сред изтъкнатите и най-влиятелни драматурзи на XX в. Пиесите му често се посочват като предшественици на Театъра на абсурда. През1934 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.

Роден е в Джирдженти, Сицилия – място, вдъхновило повечето от творбите му. Следва в университети в Палермо, Рим и Бон, след което се установява в Рим. Като студент публикува  две стихосбирки и започва да пише разкази. Твори с богато въображение, гради правдоподобни характери, сюжетите му са увлекателни, с неочакван край. През 1903 г. семейният бизнес фалира и Пирандело е принуден да се издържа като учител. Преживява тежък период, опитвайки се едновременно да пише, да работи и да се грижи за душевноболната си жена. Пирандело живее в изключително сложна семейна среда, оказала трайно въздействие и върху творчеството му. 

Първият му сериозен успех е романът „ Покойният Матия Паскал“. През 1908 г. излизат две есеистични произведения „За хумора“ и „Изкуство и наука“, които до голяма степен имат програмен характер. В тях писателят дефинира схващанията си за изкуството.

До избухването на Първата световна война вече е насочил вниманието си към театъра. Първият му успех на сцената е с „Тъй е (щом тъй ти се струва)“, написана, когато авторът е на 50 г. Пиесата разказва за жена, чиято самоличност остава скрита и която може да се окаже едната от две напълно различни персони.Творбата демонстрира типичния за Пирандело интерес към смесването на реалността и измислицата и към начина, по който хората гледат на нещата по различен начин.

След това започва бляскавата му кариера на драматург и Пирандело се превръща във водеща фигура в театъра от двайсетте години на миналия век. В най- известната му пиеса  Шест лица  търсят автор шестимата герои от заглавието са сътворени от автор, но впоследствие са изоставени, когато писателят отказва да завърши пиесата, за която ги е създал.Под влияние на френската експериментална психология в лицето на Алфред Бине Пирандело превръща психологията в обект на художествено изследване, в което интелект и страст са свързани, за да се постигне т. нар. пиранделизъм с характерната си интелектуална чувствителност. 

Постоянни теми в пиесите му са относителността на истината, илюзорността на действителността, страданието на човека, ужасите на живота и кошмарите на смъртта, разкрити в оригинална сценична форма, в която парадоксът и гротеската играят съществена роля.

Творчеството на Луиджи Пирандело оказва влияние върху френския театър от Жан Ануи и Жан-Пол Сартр до Йожен Йонеско и Самуел Бекет и върху драматурзи като Едуард Олби и Харолд Пинтър.

 

Повече от Пирандело :

Някой, никой и сто хиляди : Роман / Луиджи Пирандело ; Прев. от итал. Виолета Даскалова. – София : Хемус, 1997. – 184 с.

Мъжът на моята жена : Разказ / Луиджи Пирандело ; Прев. от итал. Константин Каранов. // Театър, 1993, № 1-2, с. 40-41.