• EnglishEnglish
546
Роден Микеланджело Буонароти (1475 - 1564)
06 март 1475 г. – 18 февруари 1564 г.

Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони, известен още само като Микеланджело, роден през 6 март 1475 г. в  Капрезе, Тоскана, е италиански скулптор, живописец, архитект  и  поет, представител на флорентинската школа. Изучава живопис при известния флорентински живописец Доменико Гирландайо, а скулптора – при Бертолдо ди Джовани в прочутата художествена платоновска” академия на Медичите, основана от управителя на Флоренция Лоренцо Великолепни. Флорентинският неоплатонизъм като хуманистическо учение за “високото призвание на човека”  е продължение на доктрината на късноантичните неоплатоници и раннохристиянските писатели. Търсенето на съвършената форма на въплъщение на идеята за прекрасното е “резултат на дълъг и упорит труд”. Важна роля за творческото развитие на Микеланджело като живописец и скулптор имат творбите на Джото, Донатело и Мазачо, както и образците на античното изкуство (“Лаокоон”, “Белведерския торс”).

Микеланджело е един от най-разностранните гении на Високото Възраждане.  Той е преди всичко скулптор, макар че неговите най-грандиозни замисли са реализирани в живописните му творби, които представляват синтез на пластичност, драматизъм и реализъм – те са израз на преклонението на твореца пред съвършенството на човешката красота.  Съсредоточавайки цялото си внимание върху човешката фигура, художникът  пределно лаконично обозначава мястото на действието, пространството при него няма самостоятелно значение и се оформя в резултат на разположените на преден план фигури, определя се от техните движения и ракурси, а композицията придобива пластическа релефност.

Животът и творческата дейност на Микеланджело преминават във Флоренция и Рим. И там на площада на Синьорията или в базиликата “Свети Петър” остават неговите гениални скулптурни творби, повлияни от духа на античността - Пиета  и  Давид. Флорентинците нарекли фигурата на епическия герой Гигантът, защото тя била висока над 5 метра! От първата  скулптурна работа на Микеланджело, реализирана през 1492 г. – релефа "Битката на  кентаврите с лапитите", гробницата на Медичите, където в алегориите на Деня, Нощта и Здрача скулпторът прониква в дълбините на човешката душа, до последните "Пиета Ронданини" и недовършената творба "Сваляне от кръста" с автопортрета на възрастния автор - творчеството на Микеланджело изразява една непозната дотогава одухотвореност и динамичност на пластическия изказ – ваятелското въображение на твореца сякаш се опиянява от възможността да покаже напрежението на мускулите, извивките на телата, стихията на една вътрешна борба. Много са творенията, които носят название "Мадона" или "Пиета", но именно в последната "Пиета Ронданини", неговият прощален разговор с мрамора – великият ваятел като че ли е вложил целия синтез на унинието, самотата и страданието, с които е белязан животът му.

Характерният стил в творчеството на Микеланджело като живописец откриваме още в първите му творби – "Мадона  Дони", "Светото семейство" и проекта на неосъществения стенопис  в Палацо Векио "Битката при Кашина". Но най-пълен израз те получават в едно от най-великите негови произведения – стенописите на потона на Сикстинската капела, които  художникът рисува по поръчка на папа Юлий ІІ. Те представляват девет  композиции с библейска тематика, разположени на повърхност с площ повече от 500 кв. метра, които художникът рисува, в продължение на четири  години.

През 1541 г. Микеланджело завършва живописния декор на Сикстинската капела с грандиозната фреска "Страшния съд", с размери 17 х 13,3 метра,  разположена на олтарната стена. Творбата е изпълнена в нарушение на каноните на традиционната иконографска живопис, нейният автор придава на религиозната тема смисъла на човешка трагедия - внушителната лавина от човешки тела създава потресаващия образ на трагическа катастрофа, въплъщение на идеята за свършека на света - Страшният съд е представен като Гняв Божи, като Ден на гнева.

За откриването на фреската дошъл самият папа Павел ІІІ. Придружавали го кардинали и сановници. Картината, която те видели предизвикала изумлението им.  Голяма част от образите във фреските имали чертите на техни съвременници. Папският церемониалмайстор, който отдавна  бил в конфликт с художника, видял с ужас, че Микеланджело го е поставил в Ада между осъдените. Възмутен, сановникът се обърнал към папата с молба Микеланджело да бъде наказан за своята волност, а портретът му да бъде заличен от стенописа. Папа Павел ІІІ бил остроумен човек и се обърнал към сановника с думите: “Ти знаеш, че аз имам власт над Рая, над Чистилището също, но над Ада – не! Оттам не мога да те извадя! За  тебе  няма спасение!”.

Творческият гений на великия ренесансов майстор се проявява и в областта на архитектурата. С изключителен творчески размах, Микеланджело открива нови измерения на синтеза на архитектурата с другите пластични изкуства. Той е автор на няколко реализирани архитектурни проекта: Параклиса “Сан Лоренцо” във Флоренция (фасадна композиция), Библиотека “Лоренциана” в Рим, Порта “Пиа” във Флоренция, реконструкция на намиращия се в центъра на Рим Капитолийски хълм. На 71-годишна възраст творецът получава нова голяма задача - да продължи строежа на купола на катедралата “Свети Петър”, която е започната от Браманте, строена после от Рафаело Санти, а след неговата преждевременна смърт отново променяна и преработвана. Творецът успял да направи само дървен модел, според който бил построен по-късно куполът й. Разположен на височина 132,5 м, той се виждал от всички точки на града.

“Истинското изкуство не е нищо друго освен копие на съвършенството, на Бога, сянка от четката, с която той сам рисува, една мелодия, един стремеж за съзвучие…”- пише  Микеланджело в края на своя живот. Всъщност  раздвоението между строгата християнска нравственост и яснотата на свободния античен дух съпътства цял живот духовния мир на твореца.

Микеланджело Буонароти умира в своята работилница в Рим на 18 февруари 1564 г. на 89-годишна възраст. Погребан е тържествено в църквата “Санта Кроче” във Флоренция, редом до друг велик флорентинец – Данте Алегиери.