• EnglishEnglish
118
Роден Назъм Хикмет (1902 - 1963)
20 януари 1902 г.

Назъм Хикмет Ран е роден на 20.01.1902 г. в Солун в семейството на държавен служител и дъщеря на османски генерал. През 1918 г. завършва лицей в Галата сарай и Военно-флотска академия на Принцовите острови. Служи като палубен офицер на крайцера “Хамидие”, но по здравословни причини е принуден да напусне. Известно време работи като учител в Болу, по-късно заминава за Москва, където учи политикономия в университета. През 1924 г. се завръща в родината си.

Когато заради негови публикации във в. “Айдънлък” (“Светлина”) му е дадена присъда от 15 години затвор, той бяга в Москва. През 1928 г. се възползва от Закона за амнистията и повторно се завръща в Турция. Започва работа в сп. “Ресимли ай” (“Илюстрован месец”). Работи като журналист, а също и в някои филмови студиа. През 1938 г. при обиск във Военното училище в Истанбул са намерени негови стихосбирки и срещу автора е повдигнато обвинение за подстрекаване на армията. Този път присъдата му е 28 години и 4 месеца. Излежава присъдата си в Чанкъръ и Бурса. Тук той превежда романа “Война и мир” на Лев Толстой. През 1950 г. е освободен, но е под непрекъснато наблюдение. Когато вземат решение да го мобилизират, той отново бяга в Москва. На 25 юли 1951 г. му е отнето турското гражданство. Умира на 3.06.1963 г., погребан е в Москва.

Назъм Хикмет е основоположник на турската революционна поезия. Творчеството му  изиграва водеща роля в развитието на турската поезия и драматургия. Смятат го за най-великия турски поет на ХХ век. Водещи дейци на турската култура, включително Нобеловият лауреат за литература Орхан Памук, виждат в съдбата на Хикмет пример за преследването на свободомислието в Турция.  Автор е на сборниците със стихове “Песен на пиещия слънце” (1928), “835 реда” (1929), “Джокондата и Си Я-у” (1929), “Град, изгубил гласа” (1931); “Портрети” (1935), епопеята “Човешка панорама” (1941-1961, публикувана на турски език 1966-1967) - поетична история на 20 век. Пише пиесите “Забравен от всички” (1935), “Разказ за Турция” (1952), “Чудак” (1955), “А бил ли е Иван Иванович?” (1956) и  много киносценарии. Носител е на Международната награда на мира  за 1950 година.