• EnglishEnglish
92
Роден Николай Гяуров (1929-2004)
13 септември 1929 г. – 02 юни 2004 г.

Николай Гяуров е един от най-знаменитите оперни гласове на 20-ти век. Роден е на 13 септември 1929 г. във Велинград. Учи оперно пеене в Софийската музикална академия при големия вокален педагог проф. Христо Бръмбаров, а след това продължава обучението си в Москва.

Кариерата му започва след спечелването на престижните конкурси за оперни певци във Варшава и Париж. През 1955 г. Николай Гяуров прави своя дебют с ролята на Дон Базилио в "Севилският бръснар" от Дж. Росини. От този момент започва неговата бляскава кариера, осеяна с многобройни гастроли по целия свят. Между най-високите музикално-сценични постижения на Гяуров са ролите на Борис Годунов в едноименната опера, Филип и Великия инквизитор в “Дон Карлос” от Дж. Верди, Мефистофел във “Фауст” от Гуно, Дон Базилио в “Севилския бръснар” от Росини, Варлаам в “Борис Годунов” от Мусоргски и др.

Николай Гяуров пленява световната публика от сцените на най-престижните музикални центрове, сред които Болшой театър в Москва, Щатсопера във Виена, Гранд опера в Париж, Ла Скала в Милано, Ковънт гардън в Лондон и Метрополитен опера в Ню Йорк, както и с десетките записани свои изпълнения. 

Където и да пее, Гяуров винаги се представя като българин: "И когато съм се покланял на най-големите сцени, съм изпитвал гордост, че представям в положителна светлина моята родина. Това не са помпозни думи и кухи декларации. Възприемал съм се като символ на земята, където съм стъпил за първи път" - споделя певецът в едно свое интервю.

В репертоара на Гяуров са включени партии предимно от италиански и руски автори. Гяуров притежава изключително красив, мощен и отлично школуван глас. Стабилната гласова постановка му позволява да пее без усилие и най-тежки партии от драматичния, комичиния и лиричния басов репертоар. Изпълненията му се отличават със забележително вокално и артистично майсторство, природна надареност и усет към изразителния детайл, очертаващ някои рядко долавяни от певците черти в характера на изпълнявания герой. 

В последните години от своя живот Гяуров прави завой в певческата си кариера. Заедно със съпругата си Мирела Френи изнася много концертни програми в Токио, Москва, Ню Йорк  и други големи градове в света и по забележителен начин той показва, че няма малки и големи роли, а даже Колин в “Бохеми” и княз Гремин в “Евгени Онегин” могат да се превърнат в културно събитие за музикалната общественост. 

Николай Гяуров е носител на най-високото българско държавно отличие - орден "Стара планина"- първа степен, за извънредните му заслуги в оперното изкуство. Между многобройните му награди са и орден "Маскани"; Голямата награда за 1977 г. на Италианската асоциация за изкуства, наука и култура "Рома - Европа" за заслуги към световната и италианската музика; Сребърен медал на мира на ООН за неговия принос чрез изкуството за взаимното опознаване, сближаване и сътрудничество между народите в света /1979/; орден "13 века България" - за изключително големи заслуги към българската култура и във връзка с неговата 60-годишнина. Многобройни са и почетните титли и звания на прочутия бас - кавалер на френския “Орден за изкуство и литература”, почетен член на виенската Щатсопер, почетен доктор на Музикалната академия "Панчо Владигеров" - София, на Московската консерватория "Чайковски", камерзингерин на Австрия и др.

Николай Гяуров умира в Модена, Италия на 74 години на 2 юни 2004 г.