• EnglishEnglish
194
Роден Петко Р. Славейков (1827-1895)
11 ноември 1827 г. – 01 юли 1895 г.

Петко Рачов Тодоров е роден на 17.11.1827 г. в Търново - в семейството на занаятчии. Известен е с псевдонима Петко Славейков (по фамилията на майка си, починала скоро след раждането му). 

Учи в килийното училище в Търново, в Трявна, в Преображенския манастир, Габрово и в Свищов при Емануил Васкидович. 

От 1843 г. работи като учител в Търново, където се включва в църковната борба, заради което е изгонен от града. Учител е в Бяла и Пиперково, Русенско, в Севлиево, Ловеч, Плевен, Враца и Трявна. Преподава по взаимоучителния метод. 

През 1856 г. се включва в подготовката на въстанието под предводителството на дядо Никола. Вероятно още тогава е посветен в масонството. Следва учителствуване в Търново, Трявна, Ески Джумая и Варна (1857 - 1864 г.).

От 1864 г. - в Цариград, в протестанското издателство под покровителството на Библейското общество, помага в превода и редактирането на Библията. 

Пак работи като учител и книгоиздател. Събира народни пословици и поговорки.

Редактор е на в. "Гайда" (1863 - 1867 г.), в. "Македония" (1866-1872 г.), сп. "Читалище" (1872 - 1873 г.), "Пчелица", "Ружица" (1871 г.), "Звънчатий Глумчо" (1873 г.) и сп. "Костурка" (1874 г.).

Като журналист Славейков сътрудничи на всички тогавашни цариградски издания. През 1872 г. е спрян в. "Македония" заради публикацията на статията на Св. Миларов "Двете касти и двете власти", а той - арестуван. От 1874 г. е отново учител - в Одрин до 1875 г. и в Стара Загора (до 1877 г.). 

По време на Априлското въстание отново е арестуван. Взема активно участие в Руско-турската война - разузнавач е в отряда на генерал Скобелев. След Освобождението става един от водачите на либералната партия и основава в. "Целокупна България" през 1879 г.

Заема следните длъжности: председател на Второто ОНС и Министър на просветата, Министър на вътрешните работи (1880 г.), учителства в Пловдивската гимназия (1881 г.), издава в. "Независимост" (1880 - 1883 г.), основава в. "Търновска конституция" (1884 г.), издава още в. "Истина", "Софийски дневник", (1886 г.) и в. "Правда" (1888 г.). Вестник "Търновска конституция" е спиран няколко пъти. 

Славейков умира в София на 1 юли 1895 г. Смъртта го заварва отново зает с работа над народните пословици и поговорки. Оставя редица историко-патриотични поеми, статии, басни, фейлетони, епиграми, любовна лирика, спомени. Той е забележителен преводач. Полага основите на нашата детска литература. Обогатява българския фолклор. 

Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, проявява се като географ, историк и мемоарист, автор на учебници и основоположник на българската литература за деца.

В библиотека "Л. Каравелов" - Русе ще се запознаете с творчеството на Петко Рачев Славейков и ще разгледате илюстрациите на Мана Парпулова, Регина Далкалъчева, Милена Георгиева, Михаил Руев, Маглена Константинова, Буян Филчев - той е нарисувал и портрета на писателя в книгата "Духовни водачи на България".