• EnglishEnglish
142
Роден Петко Тодоров (1879-1916)
26 септември 1879 г. – 14 февруари 1916 г.

Роден е в заможно семейство с широки културни интереси. Учи в Търновската мъжка гимназия. През 1896 заминава заедно с брат си Христо за Тулуза (Франция), където постъпва в “Лисе насионал”. Сътрудничи на вестник “Ла Депеш”. След завръщането си редактира вестник “Законност”. Следва право в Берн, Швейцария (1898), литература в Берлин и Лайпциг (1904). Под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев се ориентира към немския индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където умира. Тленните му останки са пренесени в София през 1921.

Първото си произведение – очерк за Иларион Макариополски, Тодоров написва като ученик във второ отделение. В ученическите си години пише стихотворения, разказчета и скици, които печата в ученическите издания на вестниците “Другар” и “Съвременна младеж”, а по-късно – в списанията “Искра”, “Светлина”. Някои от тях събира в първата си книга “Драски”(1894). След 1900 създава зрелите си творби - “Идилии” и “Драми”.

Живее в близко духовно родство с кръга “Мисъл”, с философските, художествени и естетически търсения на неговите членове. Участва активно в българския литературен живот. Създава драмите “Страхил, страшен хайдутин”, “Първите”, “Змейова сватба”, “Невеста Боряна”. Майстор в пресъздаване на настроението, емоционалната атмосфера и изящния пейзажен рисунък.

Източник: Съвременна българска енциклопедия. – 4. изд. – Gaberoff, 2003.