• EnglishEnglish
161
Роден Порфилий Бахметиев (1860-1913)
26 февруари 1860 г. – 27 октомври 1913 г.

Роден е на 26 февруари 1860 в Русия. Образованието си получава в Цюрих, Швейцария. От 1885 до 1890 г. е частен доцент по физика в същия университет.

През 1888 г. В България се организират Висши педагогически курсове, преобразувани по-късно в Софийски държавен университет. Били поканени много чужденци, най-вече славяни за преподаватели. Бахметиев пристига от Швейцария през 1890 г. по покана на министъра на народната просвета. В продължение на 23 години той живее, преподава и твори в София като от 1890 до 1907 г. е преподавател по физика в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Една година след откриването на рентгеновите лъчи той конструира апарат и прави първата у нас рентгенова снимка на човешкото тяло. Под неговото ръководство се полагат основите и на обучението по електротехника. От 1895 г. е първият български професор по физика и от 1900 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

В 1913 г. той се завръща в родината си след едно толкова дълго отсъствие. Посещава редица градове в течение на няколко месеца и чете лекции. Здравето му обаче рязко се влошава и през октомври умира в Москва на 53 годишна възраст.

Основните приноси на Порфирий Бахметиев са във физиката на твърдото тяло, магнетизма, термоелектричеството и земните електрически токове. Изказва идеята за телефотографа, който е предшественик на днешния телевизор. Значителен период от време (1893-1907) заемат изследванията на Бахметиев върху земните електрически токове, обощени в докторската му дисертация от 1907 г., защитена в Цюрихския университет.

Още като студент се увлича от ентомологията (науката за насекомите). В България той прилага физически методи за изследване на насекомите – измерване на температурата им. През 1902 г. Публикува труда си “Пеперудите в България”. По-късно изследва реакцията на телесната температура на пеперуди и други насекоми, поставени в охладителни камери. Така стига до откритието, известно като анабиоза – мнимо състояние на смърт, след което при постепенно повишаване на температурата насекомото отново се връща към живот. Изследванията му са обобщени в тритомен труд, чийто два тома излизат в Германия и България, третият том остава недовършен и непубликуван.

Публикува повече от двеста научни и научно-популярни труда, отпечатани главно в руски и немски издания.

 

Източник: Най-значимите българи на ХХ век. – София, 2002.