• EnglishEnglish
165
Роден Робърт Пири (1856-1920)
06 май 1856 г. – 20 февруари 1920 г.

Робърт Пири е роден на 6-ти май 1856 г. Посвещава живота си на достигането на Северния полюс. В края на XIX в. той бил вече известен полярен пътешественик и добър познавач на Гренландия. Той пише: “Стремежът за достигането на полюса в мен е толкова голям, че по всяка вероятност аз живея само за това”. 

След опознаването на значителна част от Гренландия, през 1898 Пири предприема първата експедиция към Северния полюс. При едно самостоятелно пътуване с шейна с цел да проучи околността той се заблудил в посоката за връщане. Едва след двудневно лутане успял да се прибере обратно в установената база. Но поради измръзване се наложило сам да ампутира седем пръста от краката си. Упорството на Пири било изумително. Въпреки това нещастие, привързан на шейни и с помоща на патерици, той продължил своите изследвания в суровия Север.

През следващите години Пири установил своята изходна база по северното крайбрежие на Земя Грант. Оттам почти ежегодно той се отправял на север към полюса, но походите му винаги завършвали с неуспех.

В полярната си дейност Робърт Пири винаги е използвал за помощници,  а в много случаи и като водачи ескимоси от Гренландия. Той възприема техния начин на живот, кожените им дрехи, къщите им от ледени блокове и сняг, техните шейни и кучета, говори свободно езика им. Пири живее в едно ескимоско селище с жена си и дори му се ражда дъщеря на 77°40’ северна ширина. Наричат я Бебето на снеговете. 

Последното пътуване към Северния полюс Пири предприел на 53 години. На такава възраст дотогава никой от полярните изследователи не се решавал на подобно пътуване. На 1 март 1909 Пири потеглил от нос Колумбия, северния нос на Земята Грант, на 750 км от полюса. Експедицията наброявала 24 мъже, 15 шейни и 133 кучета и била разделена на 6 групи. Задачата на 5 от тях била да пробиват пътя, а шестата, водена от Пири, пазела силите си за последно щурмуване и достигане на полюса. Първите групи от авангарда проправят път през непрестанно нагъващото се ледено поле. Другите вървят по утъпкания вече и сравнително лесен път. Когато хранителните припаси се изчерпват, едни групи се връщат назад и по обратния дотъпкват следите си. Този път Пири преминава лесно през пукнатините, които са главната причина за предишните му провали и не загубва много време. На първи април на 87°46’ с.ш. той отпраща назад последната група. Остават му само 130 км, за да достигне целта. На 6 април 1909 г. Пири достигнал Северния полюс. Целта на неговия живот била постигната. “И това ли е всичко? – писал той. – Няма около мен сега полунощ, изгрев и залез, във всички направления – юг. Един ден и една нощ съставляват тук година, а сто такива дни и нощи – век.”

Цялото пътуване от нос Колумбия до полюса и обратно продължило 53 дни, а връщането само 16 дни. 

На Пири е наречен проток в Канадския архипелаг и полуостров в Северна Гренландия. 

Библиография:

АЛЗОН, Клеман. Приключения и разкази за покоряването на полюсите / Прев. от фр. Здравка Найденова. – Варна : Георги Бакалов, 1981. – 176 с.

БОРИСОВ, Здравко. С поглед към полюсите. – София : Народна просвета, 1980. – 79 с. 

ПИРИ, Роберт и др. Северный полюс. Южный полюс / Роберт Пири, Руал Амундсен. – Москва : Мысль, 1981. – 599 с.