Самюел Бекет е сред ключовите писатели на 20 век. Известен е като най-видният драматург в театъра на абсурда от 50-те години. През 1969 година е удостоен с Нобелова награда за литература, която приема, но отказва да я получи в Стокхолм, за да избегне задължителната реч.

Роден в Дъблин, Бекет израства в протестантско буржоазно семейство. След като завършва дъблинския колеж “Тринити”, преподава английски в Париж, където се запознава с Джеймс Джойс. Двамата се сближават и остават приятели за цял живот. Връща се в колежа “Тринити” когато е на 24 години, но установява, че академичния живот не му е по сърце и предприема пътешествие из Европа. Няколко години по-късно се установява в Париж с надеждата да си изкарва хляба като писател. През Втората световна война участва във Френската съпротива.

Първият му роман “Мърфи” е написан на английски и е публикуван, когато авторът е на 32 години. Повечето от следващите му творби са написани на френски, след което преведени на английски, включително и основната трилогия – “Молой”, “Малоун умира” и “Неназоваемият”. Международната слава идва с пиесата “В очакване на Годо”. Творбите на Бекет са изключително сложни. Героите му често изглеждат отчаяни от неспособността на хората да общуват. Въпреки мрачните тонове Бекет често използва абсурден хумор. Пропитата с отчаяние “В очакване на Годо” наред с това е една от най-великите театрални комедии.