Стефан Цвайг е австрийски писател, роден на 28 ноември 1881 г. във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Цвайг е един от първомайсторите на австрийската психологическа новела. Освен това си спечелва световна слава като есеист и автор на културно-исторически биографични творби.
През 1897 г. публикува в списание първото си стихотворение, а през1901 г. Цвайг, още студент, публикува и първата си книга „Сребърни струни“ – импресионистична лирика в стила на френските символисти, повлияна от поезията на Хуго фон Хофманстал и на Райнер Мария Рилке.
По време на Първата световна война Цвайг заема пацифистки позиции. Заминава в Швейцария, където пребивава година и половина и в поредица от статии се застъпва за „справедлив мир между народите“.
През 1919 г. писателят се завръща в Австрия и живее в Залцбург, жени се за Фридерике Мария фон Винтерниц, която познава от 1912 г. Това е период на усилна творческа дейност за Цвайг, негови произведения се публикуват в Берлин, Париж и Москва.
През 1934 г., по време на възхода на националсоциализма, полицията нахлува дома на Стефан Цвайг под претекста, че търси оръжие и това става причина той да напусне Залцбург и да се пресели в Лондон. През втората половина на 30-те години писателят е канен в редица държави, за да изнася лекции или за премиери на негови произведения – Португалия, Бразилия, Аржентина,САЩ. След Аншлуса на Австрия през 1938 г. книгите му са забранени в Германия и на територията на вече бившата Австрия.
Когато започва Втората световна война, писателят поема пътя на емиграцията, преселва се в Ню Йорк , а после в Бразилия . В бразилския град Петрополис написва последната си творба – „Шахматна новела“ . Скоро писателят започва да страда от депресия. На 23 февруари 1942 г. прислужница намира Цвайг и съпругата му мъртви в леглото им. Намерено е писмо, в което обясняват, че са се самоубили. Причината е „гибелта на културата в Европа, предизвикана от кафявата чума“ (националсоциализма).
Своята житейска и творческа мисия Стефан Цвайг съзира в това да изгражда културни мостове между народите, за да се обедини Европа от „една огромна обща духовна енергия, която да превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци“. Или – с думите на Цвайг, казани за Еразъм: „За един човек с нравствено чувство собственото му съществуване винаги би изглеждало празно и незначително без утешителната мисъл и окрилящата илюзия, че и той като отделна единица може със стремежите и дейността си да допринесе нещо за общото нравствено усъвършенстване на света.“
