• EnglishEnglish
139
Роден Теодор Траянов (1882 - 1945)
30 януари 1882 г.

Теодор Василев Траянов е роден на 30.01.1882 г. в гр. Пазарджик. Завършва I мъжка гимназия в София през 1899 г. Следва във Физико-математическия фаkултет на СУ и в Техническото висше училище във Виена (1901-1908). Участвува като доброволец в двете балкански войни през 1912-1913. Включва се в четата на Хр. Чернопеев. През периода 1914-1920 г. заема различни дипломатически длъжности в Българската легация във Виена и в Българското генерално консулство в Бреслау (Вроцлав, 1922). През 1921 г. временно е освободен от длъжност и живее в България. През 1923 правителството на Ал. Цанков окончателно го отзовава и Траянов се завръща в родината и се отдава на литературна дейност. Работи като учител в I мъжка гимназия в София  от 1926 до 1933 г.

За първи път печата стихове през 1899 г. в сп. "Смях". Сътрудничи на списанията "Българска сбирка", "Наш живот", "Демократически преглед", "Художник", "Ново общество", "Съвременник", "Съвременна мисъл", "Свобода", "Художествена култура", "Факел". "Звено", "Народ и армия", "Везни", "Парнас", "Хиперион", "Модерно изкуство", на алманаха "Южни цветове", на вестниците "Ден", "Оса", "Злъчка", "Епоха", "Вестник на жената", "Зора", "Литературни новини", "Мисъл", "Заря", "Литературен глас", "Литературен свят", "Мир", "Литературен живот" и др. Участвува в литературни сборници и антологии - "Българска антология", "Поетична година", "Най-отбрани песни", "Млада България" (1922), "Одрин" (1923), "Лорд Байрон". Заедно с Ив. Радославов и Людмил Стоянов редактира през 1922-1931 най-голямото българско символистично списание - "Хиперион". Съществено влияние върху идейно-естетическото му съзряване оказва дългогодишното му пребиваване във Виена: запознава се в оригинал с трудове на немски философи като Й. Г. Фихте, Г. В. Хегел, Е. Хусерл, Фр. Ницше, с писатели романтици и неоромантици; приет е от виенската артистична бохема, свързва се с писатели като Р. М. Рилке, А. Шницлер, X. фон Хофманстал, С. Георге, X. Бар и др. Включва се във виенския култ. живот - негова драматизация (пантомима) на "Младият крал" от О. Уайлд (музика Д. Караджов) е поставена във Фолксопер (1914). Траянов е най-последователният български поет символист, за когото символизмът е преди всичко философия. Творец с високо самосъзнание; символистичната му поетика е по-скоро от рационален, отколкото от интуитивен тип. Заедно с П. К. Яворов Траянов е родоначалник на българския символизъм. Мнозина критици (най-вече от кръга около сп. "Хиперион") смятат стихотворението му "Нов ден" (сп. "Художник", 1905) за начало на символистичното направление в България. Ив. Радославов провъзгласява Траянов за създател на нова епоха в българската литература. Цялото творчество на Траянов е подчинено на стройна концепция - постигане на универсалното чрез пълното изживяване на индивидуализма ("Regina mortua", "Химни и балади") и чрез превъплъщаване на българския дух, отразен в "историческата съдба" ("Български балади), "националния мит"  ("Романтични песни") и "националния гений" ("Пантеон"). Като отхвърля непосредната изповедност, поетът дири надличностното, космичното, трансценденталното. Стремежът му да проникне в мистично-ирационалните видения на душата - "мъртвата царкиня", да проследи подсъзнателния и´ живот впечатлява повече като идея, отколкото като пластичен израз. Образната система на Траянов не надхвърля символистичната конвенция и носи редица традиционни реалистично-импресионистични черти. Конструктивно-комбинативен, стихът на Траянов в повечето случаи не постига съответно на мащабния му поетически замисъл визуално-музикално внушение и често звучи пресилено патетично и реторично. Сред българските символисти Траянов се откроява с богоборческия и жизнеутвърждаващ дух на поезията си. Той съчетава българската магика и месианство (символ на източното присъствие в бълг. съдба и характер) с романтичен титанизъм (символ на "освободения" европейски човек). Характерни за него са митологичните образи, свързани с варварското прабитие, с богомилството и адамитството. Въплъщение на житейското и творческото му кредо - победа на духа над материалния живот, е кн. "Пантеон" - поетична апология на избраниците на духа, одически химн на световни и български "прокълнати" поети, оригинална по замисъл и артистично превъплъщение антология, която има известно сходство с "На Острова на блажените" на  П. П. Славейков. Траянов е автор на статии и рецензии за литература, театър и музика, печатани предимно в сп. "Хиперион". Превежда драмите "Ричард III" от У. Шекспир, "Фиеско" от Фр. Шилер, "Шутът Тантрис" от Е. Хард, "Принц фон Хомбург" от X. фон Клайст, поставяни в Народния театър в София.

Умира на 15.01.1945  г. в гр. София.