• EnglishEnglish
92
Роден Тончо Жечев (1929-2000)
06 юли 1929 г. – 23 февруари 2000 г.

Тончо Жечев е роден на 06.07.1929 г. в с. Дивдядово, Шуменско (днес квартал на Шумен). Завършва право в Софийския университет (1954). Заместник главен редактор на списание „Родна реч“ (1957 – 1959). През 1959 – 1962 г. е аспирант в Москва. След завръщането си е редактор в списание „Септември“. През 1963 г. е научен сътрудник , през 1972 г. старши научен сътрудник в Института за литература при БАН, а в периода 1974 – 1982 негов директор. Професор по история на новата българска литература в Шуменския университет (1985 – 90). Главен редактор на списание „Летописи“ (1990). Научните му изследвания са върху проблеми предимно на възрожденската литература и на съвременната българска белетристика. Проследява тенденциите, които разкриват националната специфика и дълбоките традиции на българската култура и история. Автор е на сборниците с литературнокритически статии „Съвременни образи и идеи“ (1964), „Идеи на прозата“ (1967), „Критически погледи“ (1971), „Литература и общество“ (1976). Най-фундаменталният труд на Тончо Жечев „Българският Великден или страстите български“ (1975) претърпява няколко издания и е преведен на няколко езика. Други негови книги са „Митът за Одисей“ (1985), „Лебеда и смъртта“ (1993), „Какво иска свободата“ (1999). От 1991 г. е член на съвета на Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“. От 1997 г. е член на Съвета за национално развитие на президента Петър Стоянов и член на обществения съвет на фондация „Отворено общество“. От 1998 г. е член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ) от президентската квота.  Носител на Орден „Стара планина“ І степен (1999).

Умира на 23.02.2000г. в София