Феликс Менделсон-Бартолди е роден в Хамбург, Германия. Получава превъзходно и всестранно образование и от ранна възраст показва необикновен музикален талант. Майка му, много образована за времето си жена, е неговата първа учителка по музика. По-късно Менделсон започва да изучава цигулка, композиция и теория на музиката при един от най-известните музикални педагози - Карл Целтер, който има важна роля за неговото музикално развитие. Той формира неговото отношение на преклонение към музиката на Йохан Себастиан Бах. Целтер е ръководител на Берлинската певческа капела, съвременник, приятел и съветник на Гьоте. При една среща Менделсон очарова известния немски писател с виртуозното си свирене и изключително композиторско дарование, както и с високата си и многостранна култура. Творчеството му импонира на Гьоте с класическата си красота и съразмерност и до края на живота си той следи с най-голям интерес неговото развитие.
През първите години от своето композиторско творчество Менделсон следва класическите традиции в музиката. Музикалните му дарования са изключителни – едва 9-годишен той започва кариерата си на пианист-виртуоз, а на 11 години се появяват и първите му композиции: операта “Двамата племенници”, квартет, няколко фуги, творби, които в продължение на десетилетия незаслужено са забравени.
През 1812 г. семейството на Менделсон се премества в Берлин и гостоприемният им дом става музикален и културен център на пруската столица – там се събират всички известни представители на тогавашния немски научен и музикален елит. Така малкият Феликс се запознава с Вебер, Паганини, Хегел, Хайне, братя Хумболт, както и с Игнац Мошелес, най-известният тогава клавирен педагог. По-късно той става един от най-близките сътрудници на Менделсон в Лайпцигската консерватория и негов добър приятел.
Професионалното развитие на Менделсон е свързано с най-известните европейски центрове. В 1825 г. Менделсон посещава Швейцария, а в Париж – Луиджи Керубини, директор на консерваторията, който остава очарован от изпълнителското изкуство на 16-годишния младеж и от голямата му теоретична подготовка.
Завърнал се в Германия, 17-годишният Менделсон композира няколко творби, между които един струнен квартет и кантата по текст на Гьоте, Първа симфония в до минор и едно от най известните си произведения – блестящата увертюра “Сън в лятна нощ”, създадена по едноименната комедия на Шекспир. Цялата музика към пиесата той написва 17 години по-късно – през 1843 г. С тази своя творба Менделсон поставя основите на програмната романтична концертна увертюра в музиката.
През целия си живот Менделсон се прекланя пред изкуството на Бах, Хендел, Хайдн, Бетовен, които са незаслужено забравени от неговите съвременници, и той си поставя задачата да популяризира тяхното творчество. През пролетта на 1829 г. двадесетгодишният композитор подготвя и дирижира в Берлин ораторията на Бах “Матеус пасион” с грандиозен успех – 80 години след смъртта на известния композитор. С този концерт той слага началото на истинския ренесанс на Баховата музика в европейската музикална култура.
През октомври 1830 г. Менделсон предприема продължително турне из Италия. Не прекъсва своята композиторска дейност и все така изпълнен с младежка виталност, той насочва своите творчески търсения в областта на оркестровия звук. Неговата “Италианска симфония” е вдъхновена от преживяванията му по време на пътуването. След 10-месечното си пребиваване в Италия той се отбива в Париж, Лондон и Шотландия. В английската столица дирижира увертюрата “Фингалова пещера”, известна още като “Хебриди”, написана през 1932 г., както и редица творби от Вебер и Бетовен. През този период Менделсон създава и първата тетрадка от цикъла “Песни без думи”. Подвластен на впечатленията си от преживяното в Шотландия той пише през 1842 г. и една от най-известните си композиции “Шотландска симфония”.
От Шотландия Менделсон се завръща за кратко време в Берлин, където написва операта “Завръщане от чужбина” и завършва “Реформационна симфония”, композирана по повод 300-годишнината от Реформацията на Мартин Лутер. След това композиторът прави пътешествие из Италия, където остава девет месеца. В Милано той завършва ораторията “Първа Валпургиева нощ” по текст на Гьоте и Първи концерт за пиано. Под впечатленията си от слънчева Италия в 1833 г. композира Симфония № 4 /”Италианска”/ - и до днес това е неговата най-популярна симфония.
Двадесет и четири годишният Менделсон е поканен да участва в ХV фестивал на Долен Рейн и в Дюселдорф той дирижира Хенделовата оратория “Израел в Египет” в едно паметно и грандиозно изпълнение на фестивала, след което той е поканен за музикален директор на гр. Дюселдорф. През трите години, които е там, Менделсон успява да превърне града в един от центровете на музикалния живот в Германия. Поставя с успех оперите “Дон Жуан” и “Сватбата на Фигаро” от Моцарт, “Фиделио” от Бетовен, дирижира увертюрите “Егмонт” и “Леонора”, както и двете симфонии на Бетовен – Осма и Девета, ораториите “Месия” от Хендел и “Годишните времена” от Хайдн. Едновременно с многобройните си обществени задължения Менделсон усилено работи и над собствените си композиции. През 1833 г. той написва увертюрата “Хубавата Мелузина”, а през 1835 г. е завършена и великолепната оратория “Павел”.
След изтичането на договорния тригодишен срок на Менделсон, прочутият концертен институт “Гевандхаус” в Лайпциг го кани за свой директор. Менделсон приема предложението и от 1835 г. се установява с малки прекъсвания в Лайпциг, където остава до края на живота си, и това е най-плодотворният и успешен творчески период в неговия живот. В Лайпциг се запознава с Роберт Шуман и Клара Вик, както и с Рихард Вагнер, пред чието гениално творчество Менделсон се прекланя. Той продължава да издирва и популяризира музиката на Йохан Себастиан Бах като диригент, пианист и органист. Истински празници са концертите, които Менделсон изнася на органа в църквата “Св. Тома” – същия орган, на който някога е свирил и Бах. Дирижира и произведения на Хендел, Моцарт, Керубини. Менделсон пръв въвежда новия съвременен начин на дирижиране – с партитурата върху специален пулт пред оркестъра и с диригентска палка в ръка, обърнат с лице към оркестъра. На 26-годишна възраст Менделсон е вече един от най-известните диригенти на своето време. Той дирижира концертите на “Гевандхаусоркестър”, който под негово ръководство придобива все по-голяма популярност. За заслуги към града, през март 1936 г. Лайпцигският университет присъжда на Менделсон титлата doctor honoris causa.
През 1841 – 1842 г., след настойчива покана от новия крал Фридрих Вилхелм ІV, Менделсон отново се премества в Берлин, за да оглави музикалния отдел на Академията на изкуствата. По поръчка на краля той пише “Антигона”, театрална музика към трагедията на Софокъл, чиято примиера през октомври 1841 г. в Новия дворец в Потсдам е повече от успешна. В края на 1842 г. Менделсон се връща в Лайпциг, където възобновява диригентската си дейност.
В историята на музиката Менделсон се изявява и като виртуоз пианист, и като изтъкнат диригент, но преди всичко – като изключително талантлив композитор. Между известните му клавирни творби са четирите сонати, прелюдии и фуги, клавирни пиеси и особено осемте тетрадки “Песни без думи”, включващи 49 къси пиеси за начинаещи пианисти – един от последните му шедьоври, които той оставя на света. Композира и много камерни творби – октети, сектети, квартети, триа, написва и около сто и четиридесет солови и хорови песни по текст на Гьоте, Шилер, Хайне, Байрон и др. През последната година от своя живот той започва грандиозната оратория “Христос” и операта “Лорелай”, които остават недовършени, поради влошеното му здравословното му състояние.
Обществената дейност на Менделсон е много важна за немския музикален живот – негова е заслугата за създаването на Лайпцигската консерватория през 1843 г. – първото музикално учебно заведение в Германия, превърнало се в творчески център на т. нар. Лайпцигска музикална школа. Той привлича за преподаватели знаменити музикални дейци, между които е и Роберт Шуман, който води класа по пиано, композиция и четене на партитури. Образователната система на консерваторията е добре организирана и съобразена с образователните изисквания на музикалното образование в Германия.
Феликс Менделсон-Бартолди е един от най-значимите немски композитори от епохата на романтизма. Той черпи вдъхновение от немските, италианските и шотландските народни песни, както и от немското музикално наследство – Бах, Хендел, Глук, Хайдн, Бетовен и Шуберт. В своето творчество той съчетава новоромантичните тенденции с традициите на музикалния класицизъм, а музиката му се отличава с ярка мелодичност, романтично настроение, наситена е с емоционалност и нежна поетична лирика.
Менделсон умира на 4 ноември 1847 г., след мозъчен кръвоизлив, ненавършил тридесет и девет години, оставяйки след себе си нереализирани музикални замисли. Погребан е в Берлин, в гробището “Св. Троица” на Йерусалимската църква.
Още приживе творчеството му получава признание в цяла музикална Европа. От него се учат Шуман, Брамс, Вагнер, Чайковски, Масне и др. През 1861 г. в Лайпциг е основано Менделсоново дружество, а Берлинската академия на изкуствата учредява специална ежегодна Менделсонова премия по композиция. Това високо отличие е присъждано два пъти на композитора Панчо Владигеров – през 1918 и 1922 г.
