• EnglishEnglish
212
Роден Чарлз Дарвин (1809 – 1882)
13 февруари 1809 г. – 19 април 1882 г.

Чарлз Дарвин, създателят на теорията за произхода на видовете чрез естествен подбор, е роден в Шрузбъри, Англия, на 12 февруари 1809 г. (Точно на тази дата е роден и Ейбрахам Линкълн.) Шестнайсетгодишен, той се записва в Единбургския университет да следва медицина, но медицината и анатомията му се виждат досадни и след известно време се прехвърля в Кеймбридж да учи за духовник. Там заниманията по езда и стрелба са далеч по-приятни от учението. Въпреки това успява да направи такова впечатление на един от професорите си, че той го препоръчва за естественик при изследователското пътешествие на кораба „Бийгъл". Отначало баща му е против тази служба, защото се опасява, че тя ще бъде още един повод Чарлз да не заляга сериозно над учението. За щастие бащата е убеден и дава съгласието си за това пътуване, което ще се окаже едно от най-плодотворните в историята на западната наука.

Дарвин се качва на „Бийгъл" в 1831 г., когато е двадесет и две годишен. През следващите пет години корабът обикаля света: обхожда, без да бърза, южноамериканското крайбрежие, изследва самотните острови Галапагос и посещава други в Тихия, Индийския и южната част на Атлантическия океан. При това продължително пътешествие Дарвин вижда с очите си природни чудеса, посещава първобитни племена, открива много вкаменелости и наблюдава още повече растения и животински видове. Прави подробни бележки за всичко видяно. Те стават основа на почти всички негови трудове; от тях той извлича много от основните си идеи и цяло богатство от данни, които му дават възможност да наложи теориите си.

Дарвин се прибира в родината си в 1836 г. и през следващите двадесет години публикува редица книги, които го утвърждават като един от най-видните биолози на Англия. В 1837 г. той вече е убеден, че животинските и растителните видове не са неизменни, а се развиват заедно с геологичната история. Но по това време той още няма представа каква е причината за такава еволюция. В 1838 г. прочита „Очерк върху принципа за населението" от Томас Малтус,  който му дава ключ към разбирането, че естественият подбор е резултат от борбата за оцеляване. Но дори след като е формулирал принципа за естествения подбор, Дарвин не бърза да представи възгледите си в печатен вид. Той съзнава, че теорията му ще предизвика отпор, и затова още дълго подбира доказателства и подрежда аргументите си.

Дарвин написва накратко теорията си в 1842 г., а към 1844-а вече работи върху цялостна монография. През юни 1858 г., когато все още внася добавки и поправки в големия си труд, Дарвин получава ръкопис от Алфрид Ръсел Уолас (английски естественик по това време в Индия), който излага своя идея за еволюцията. Във всеки важен пункт неговата теория съвпада с Дарвиновата. Уо¬лас я е разработил напълно самостоятелно и изпраща ръкописа си на Дарвин, за да получи оценката и мнението на един утвърден учен, преди да го публикува. Положението е смущаващо и лесно би могло да доведе до неприятен спор за предимство. Но това не става. Напротив, още следващия месец ръкописът на Уолас и кратко изложение на Дарвиновия труд са представени като съвместен доклад пред един научен форум. Колкото и странно да е, този доклад не привлича особено внимание. Обаче Дарвиновата книга, публикувана следващата година, предизвиква небивал шум. Фактически може би няма научен труд, който да е обсъждан толкова нашироко и стръвно от учени и от обикновени граждани, както „За произхода на видовете чрез естествен подбор". Споровете продължават чак до 1871 г., когато Дарвин публикува „Появата на човека и подборът в зависимост от половия живот". Тази книга, в която е застъпена тезата, че човекът е произлязъл от маймуноподобни същества, налива масло в огъня на още нестихналите препирни. Самият Дарвин не участва лично в публичните разисквания върху своите теории. Здравословното му състояние е лошо още от пътешествието с „Бийгъл" (страда от т. нар. Шагасова болест, предизвикана от ухапвания на насекоми, която рецидивира). Освен това привържениците на еволюционната теория имат на разположение Томас    Хъксли, обигран оратор и върл защитник на Дарвин. По времето, когато Дарвин умира (1882), много голяма част от учените вече са приели за правилни неговите теории.

Дарвин не е първосъздателят на теорията за еволюцията на видовете; доста учени са я застъпвали преди него, в това число френският естественик Ламарк и самият баща на Дарвин - Еразъм Дарвин. Но хипотезите им не са приети от научния свят, защото никой от тях не е успял да приведе убедителни обяснения за това как става еволюцията. Голямата заслуга на Дарвин е, че той не само обяснява механизма на естествения подбор, но и представя многобройни убедителни доказателства в подкрепа на идеите си.

Заслужава да отбележим, че Дарвин разработва своята теория, без да разчита на генетиката и без дори да я познава. По онова време никой не е знаел как някои характерни особености се предават от едно поколение на друго. Макар че Грегор Мендел работи върху законите за наследствеността по същото време, когато Дарвин пише и публикува епохалните си трудове, неговите постижения, които така чудесно допълват Дарвиновите, остават почти напълно пренебрегнати до 1900 г., когато Дарвиновото учение вече е твърдо установено. Така съвременното ни разбиране за еволюцията, в което се съчетават двата закона - за генетичното наследство и за естествения подбор - днес е по-пълно в сравнение с Дарвиновата теория.

Влиянието на Дарвин върху човешката мисъл е огромно. Строго научно погледнато, той внася коренни промени в биологията. Естественият подбор е наистина всеобхватен принцип и са правени опити да се приложи в много други области: антропология, социология, политология и икономика.

Може би дори по-важно от социологическото значение на Дарвиновото учение е въздействието му върху религиозната мисъл. По негово време, а и години по-късно, много правоверни християни вярват, че еволюционната теория ще подкопае доверието в религията. Опасенията им може би са основателни, макар да е очевидно, че и много други фактори са играли и играят роля в общия упадък на религиозните чувства. (Самият Дарвин става агностик.)

Дори от светско гледище Дарвиновото учение предизвиква дълбока промяна в светогледа на хората. Човешкият род като цяло сякаш вече не заема онова централно място в естествения ред, което някога заемаше. Днес ние гледаме на себе си като на един от многото видове и съзнаваме вероятността някой ден да бъдем изместени. Благодарение на Дарвин мисълта на Хераклит, че „няма нищо постоянно с изключение на промяната", се приема все по-широко. Успехът на еволюционната теория като обяснение за произхода на човека укрепи силно вярата, че науката е способна да намира отговори на всички въпроси (уви, не и на всички човешки проблеми). В речника ни твърдо навлязоха термините на Дарвин „борба за съществуване" и „оцелява само най-годното".

Очевидно подобни теории щяха да видят бял свят дори Дарвин да не съществуваше. Като се има предвид трудът на Уолас, това е може би по-вярно за Дарвин, отколкото за всяка друга личност в тази книга. И все пак именно неговото учение видоизмени коренно биологията и антропологията и промени схващанията ни за мястото на човека в света.

Източник: Стоте най- влиятелни личности в историята на човечеството.- София: Репортер, 1994 г.