• EnglishEnglish
200
Роден Шарл Бодлер (1821-1867)
09 април 1821 г. – 31 август 1867 г.

Бодлер израства в мрачна и нерадостна семейна среда. Когато е на 6 години, умира баща му. Болезнено чувствителен, Бодлер не може да се привърже към втория си баща - полковник, а по-късно генерал Опик. Средното си образование завършва в Париж. Предприема пътуване до Индия, но стигнал до остров Мавриций, променя плановете си и се завръща във Франция. Свързва се с Жана Дювал - мулатка, незначителна статистка в малък парижки театър. Връзката им продължава 20 години - до нейната смърт. При навършване на пълнолетие Бодлер получава своя дял от бащиното наследство. Води разгулен живот и поради опасност да разпилее състоянието си семейният съвет му определя скромна годишна издръжка. Заставен да работи, за да преживява, Бодлер започва да пише - в началото критични статии във връзка с парижки картинни изложби, събрани под заглавие “Салони”. Превежда произведенията на Едгар По. През 1848 година по време на въстанието на парижките работници Бодлер участва в списването на в-к “Трибюн дьо ла насион” - “орган на интересите на всички работници”. Скоро Бодлер се отделя от активно участие в обществените борби и отдава всичките си сили на литературата. Първото издание на “Цветя на злото” излиза през 1857 и съдържа 100 стихотворения. Във второто издание са публикувани 132 стихотворения, от които 6 отпадат след съдебния процес, в който Бодлер е обвинен в нарушение на обществения морал. Поемите от стихосбирката “Малки поеми в проза”, 50 на брой, са публикувани поотделно в различни списания и издадени след смъртта на поета. Нерадостни са последните години на Бодлер: болен, изоставен от всички, след кратък престой в Брюксел той умира в Париж. Творчеството му е тясно свързано с епохата, в която живее и твори, с неговия личен живот и характер. Богато надарена, но противоречива натура, Бодлер живее по време на Юлската монархия и Втората империя и умира 4 години преди Парижката комуна. Семейната среда, както и болезненият и чувствителен характер на поета, оказват влияние върху творчеството му. С изключително разностранни интереси: политик, философ, изкуствовед, поет, литературен критик, във всяка област Бодлер се стреми да обмисли проблемите в свой индивидуален стил. Основно негово произведение остава “Цветя на злото”, съдържащо 5 цикъла. Според Бодлер човекът е разкъсан от двойно противоречие: от една страна склонност към греха, към злото и мрака, от друга, жажда за добро, светлина и съвършенство. Напразни остават усилията му да избяга от злото, да се откъсне от него и да литне в слънчевата синева на съвършенството, той остава в плен на скуката, наречена от Бодлер “сплин” - страдание, по-дълбоко, по-осезателно от “мировата скръб”. Дълбочина на психологическия анализ на човешката душа и на обществото, изтъкани от противоречия, трепет на чувства в най-тънки нюанси, изразени с разнообразни поетически средства, съставляват характерното в художественото майсторство на Бодлер. Богатството на образи и картини предава на изразените мисли и чувства яснота, релеф и смайваща дълбочина. Различните форми на природата се преливат в дълбоко единство. Така Бодлер става предвестник на символизма. Майстор на стихосложението, той преминава с лекота от класическия александрин до разчупения и игрив стих, изразяващ вълненията, борбите, драматичните противоречия на човешката душа, вечния й устрем към светлината. Бодлер бележи прелом във френската поезия, остава един от най-задълбочените и експресивни френски лирици. Той пръв поставя основите на френския символизъм, като оказва и дълбоко влияние и върху европейския символизъм.