• EnglishEnglish
87
Роден акад. Васил Казанджиев (1934)
10 септември 1934 г.

Васил Казанджиев е роден на 10. 09. 1934 г. в Русе в семейството на известния общественик и културен деятел Иван Казанджиев. Започва да учи пиано на 10-годишна възраст при клавирните педагожки Анна Вацова и Катя Рашенова. Първите си композиторски опити прави на 12-годишна възраст и едновременно с това дирижира сформирания по негова инициатива ученически оркестър. През 1949 г. на Първото общобългарско състезание за пианисти и цигулари  получава две награди за композиция. Като ученик в русенската гимназия “Баба Тонка” пише първата си оперета през 1951 г., поставена успешно на русенска сцена. 

Завършва БДК през 1957 г. Учи композиция при проф. Панчо Владигеров и дирижиране при проф. Влади Симеонов. Още като студент той получава признание като композитор – неговата Симфониета за голям оркестър му донася званието Лауреат на втора награда и сребърен медал от Шестия световен младежки фестивал в Москва през 1957 г., присъдена му от жури под председателството на Дмитрий Шостакович. След няколко години произведенията на младия композитор стават популярни и се изпълняват и в чужбина.

След дипломирането си в консерваторията от 1957 до 1964 г. е назначен като диригент в Софийска народна опера. Тук той поставя съвременни творби на български  и чужди композитори : “Хитър Петър” от В. Стоянов, “Боянският майстор” от К. Илиев, “Янините девет братя” и “Антигона`43” от Л. Пипков, “Орфей и Родопа” от Цв. Цветанов, “Дървеният принц” от Бела Барток, “Тривърхата шапка” от Де Файя, “Спящата красавица” от Чайковски. Едновременно с това той дирижира и спектакли на редица опери и балети от класическия репертоар – “Отело” от Верди, “Вълшебната флейта” от Моцарт, “Турандот” от Пучини и др. 

Открояващата се професионална диригентска изява на Васил Казанджиев се превръща в творчески стимул за редица български композитори. От 1960 г. той е преподавател в Държавната музикална академия, от 1984 г.  преподава оркестрово дирижиране, а от 1989 г. той вече е професор по оперно и симфонично дирижиране. За близо 40 години преподавателска работа в Музикалната академия той възпитава своя диригентска школа и много негови ученици днес са изявени диригенти у нас и в чужбина. 

Едновременно с ангажиментите си в Народната опера и педагогическата си дейност през периода 1962 – 1978 г. Васил Казанджиев е и главен диригент на създадения от него камерен ансамбъл “Софийски солисти”. Под негово ръководство съставът участва на всички национални фестивали и се утвърждава и на международната сцена. 

От 1979 до 1993 г. Казанджиев е главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио, с който осъществява разностранна концертна и звукозаписна дейност. В репертоара на двата състава равностойно присъстват традицията и съвременността, българските и чуждите заглавия, включващи произведения от барока до музиката на ХХ век. Васил Казанджиев дирижира редица симфонични творби, между които запомнящи са еталонните изпълнения на Симфония № 4 и Симфония № 5 от Чайковски, Симфония № 1 и Симфония № 4 от Брамс, симфоничните поеми “Дон Жуан”, “Тил Ойленшпигел” и “Дон Кихот” от Р. Щраус, Симфония № 14 от Шостакович. 

Васил Казанджиев е носител на множество награди като диригент и композитор: Първа награда със “Софийски солисти” от Международния фестивал на камерните оркестри в Байройт през 1966, Първа награда за изпълнение на съвременна музика със Софийски камерен оркестър от Второто музикално биенале в Загреб през 1967 г., награда за принос в популяризирането на музиката на Бела Барток през 1982 г., награди на Съюза на българските композитори, Съюза на филмовите дейци и др. Носител е на държавните ордени първа степен – Орден “Св. Св. Кирил и Методий” и “Народна република България”.

С цялостната си творческа дейност  проф. Васил Казанджиев има принос за популяризирането в България на съвременната музика и изпълнението на български творби в чужбина. Значителен дял в творчеството му заемат инструменталните жанрове – той е автор на 5 симфонии, концерти, симфонични пиеси и други произведения за симфоничен оркестър, на музика за различни камерни формации и др.  Към тях трябва да се прибавят и вокалните произведения (солови и хорови)  на композитора, както и неговата филмова и театрална музика.  Творчеството му от 60-те години се свързва с т. нар. музикален авангард в българската музикална култура. 

Проф. Васил Казанджиев е композитор с изострено чувство за съвременност, с подчертан интерес към новите технологии в музикалното писмо на 20. век, новатор по отношение на използваните музикално-изразни средства. Две стилови особености, характерни за творчеството му, го приобщават към европейските тенденции в музиката от втората половина на ХХ век  - отношението към тембъра и отношението към фолклора (стилизация, архаика, импровизация). Композиторът използва пълноценно тембровото богатство на инструменталния състав и симфоничния оркестър. В тази концепция по своеобразен начин се вписва и фолклорната музика, която въздейства предимно като звуков образ, а не толкова като мелодия или метроритъм. Не случайно творецът е определян като представител на “новата фолклорна вълна” в съвременната българска музика. 

За цялостното му творчество най-точна характеристика е дал известният български композитор Константин Илиев: “Диригентът и композиторът Казанджиев е голяма фигура в нашия музикален живот. Значителна част от творчеството му и диригентското му изкуство са национална гордост, по която се мерят мащабите на съвременната музикална култура”.