Родена в Париж на 9 юни 1843 г. 

След като майка й проиграва семейното имущество,  тя е принудена да изкарва прехраната си, работейки като гувернантка в семейството на барон Карл фон Зутнер. Там тя среща голямата си любов – седем години по-младия от нея Артур, син на барона. Тайната им сватба през 1876 година се възприема във Виенското общество като скандал. Младото семейство заминава за Кавказ. Двамата живеят усамотено и се посвещават най-вече на писателските си амбиции. Артур фон Зутнер насърчава без завист таланта на любимата си. Тя е изключително добре образована, говори свободно четири езика, поддържа контакт с високопоставени пацифисти и интелектуалци. Нейната борба срещу войната е и борба срещу социалната несправедливост, срещу антисемитизма, църковните догми и дискриминацията на жените. През 1889 г. се прославя с антивоенния роман „Долу оръжията!“, преведен на 16 езика. През 1891 г. основава пацифистка организация, а от 1892 до 1899 г. издава и едноименно на романа пацифистко списание.

На Първата конференция за мир, проведена през 1899 г. в Хага, Берта фон Зутнер е не само единствената жена, но и единственият неправителствен представител. Тя е вдъхновителка на приятеля си Алфред Нобел за създаването на Нобеловата награда за мир.

На 10-ти декември 1905 година, норвежкият парламент удостоява 63-годишната Берта фон Зутнер с Нобелова награда за мир и тя  инвестира голяма част от средствата в  пацифистката си дейност.  

Берта фон Зутнер умира  на 21 юни 1914 г. - три седмици преди началото на Първата световна война, войната, за която тя пророчески е казала, че ще бъде така жестока, както никоя преди това. 

Нейният лик е изсечен на австрийския вариант на монетата от 2 евро.