• EnglishEnglish
135
Родена Дора Габе (1886 - 1983)
28 август 1886 г. – 13 февруари 1983 г.

Дора Габе е родена в с. Харманлък (днес с. Дъбовик, община Генерал Тошево), в семейството на Екатерина и Петър Габе - преселник от Русия. За красотата на Добруджа, за детството в имението на баща си, пише в едни от най-хубавите си книги: "Някога" (1924), "Когато бях малка" (1939), "Малкият добруджанец" (1927). 

Учи в Балчик и Добрич. Още като ученичка в прогимназията се опитва да пише. Учителката й по български език  изпратила до редакцията на списание "Младина" в Русе нейното стихотворение "Пролет", в което изразява  възторга си от пейзажа в Добруджа. То било отпечатано без знанието на младата авторка. Учи в девическите гимназии в Шумен и Варна. През 1904 г. записва специалност „Естествени науки“ в Софийския университет, а през 1905–1906 г. следва френска филология в Женева. Завършва висшето си образование в Гренобъл. 

От 1911 г. до 1932 г. се отдава на литературна работа. Превежда  от полски. Антологията "Полски цветя", "Анхели" от Юлиуш Словацки и "Химни" от Ян Каспрович, преведени от нея, са между най-хубавите стихотворни преводни книги на български език. Пътува - самостоятелно и със съпруга си проф. Боян Пенев - в Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция и Англия. 

Първите си стихотворни опити Дора Габе прави още като ученичка в Шумен през 1900 г. От началото на второто десетилетие до края на 30-те години обнародва поезия за възрастни и деца, пътеписи, разкази, есеистична проза, импресии, отзиви за театрални постановки и концерти, статии по въпроси на чуждестранната и българската литература, спомени за поети и писатели. 

"Катето и Джори" - първото детско стихотворение на Дора Габе - е включено в "Златна книга за нашите деца", съставена и илюстрирана от Александър Божинов.

Дора Габе разгръща дарованието си и в областта на детската литература. Лириката й за най-младата читателска публика е представена в двадесетина стихосбирки, сред които са: „Малки песни”(1923), „Калинка-Малинка”(1924), „Звънчета”(1925), „Великден” (1930), „Бяла люлчица” (1933), „Диви крушки” (1934), "Малка Богородица" (1937).

Писателката бързо заема едно от първите места между българските детски поети. Възлагат й да редактира  Библиотека за малките, издавана от Министерството на народната просвета.  Тя привлича за сътрудници почти всички детски писатели.

След 1945 г. сътрудничи активно в периодичните издания за възрастни и за деца. 

Написва чудесните книги за деца: „От слон до мравка” (заедно с художника Илия Бешков) (1955), „Какво вижда слънцето”(1960), "Капчици" (1961).

В последните десетилетия от своя дълъг творчески живот тя създава зрели поетични книги - "Почакай, слънце" (1967), "Глъбини" (1976); както и поеми, стихове и проза за малките читатели: "За всички дечица" (1969), "Звездица за тебе" (1983).

Удостоена е с наградата на Министерството на просветата "П.Р. Славейков" през 1980 г. Вписана е в Почетния списък на Международния съвет по детската книга през 1979 г. за книгата "През нашите очички" (1962) и през 1982 г. за книгата "Мълчаливи герои" (1934).

Библиография:

КОНСТАНТИНОВ, Георги и др. Български писатели - творци на литература за деца и юноши : Био-библиографски очерци : Т. І. София, 1996, с. 190-192.