• EnglishEnglish
75
Родена Паша Христова (Парашкева Христова Стефанова) (1946-1971)
16 юли 1946 г.

Бивша чертожничка в институт за мотокари, Паша Христова достига най-високите върхове в българската естрада и оттам полита към вечността. Завършва студия за естрадни изпълнители с преподавател Иван Стайков. По негова препоръка музикантът Томи Димчев я кани в ръководения от него естраден ансамбъл към Строителни войски, където Паша прави първите си професионални стъпки и доказва качествата си. Професионалният ù разцвет се свързва с оркестър „София“ и музиканта Николай Арабаджиев. През 1967 г., заедно с Борис Гуджунов пее като солистка в „Оркестър София“ – тогава един от най-популярните състави в българската музика. Двамата заедно пеят по концерти и гастроли в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. За своите пет творчески години записва около 60 песни за фонда на Радиото. Най-известни са песните: „Една българска роза“, „Повей, ветре“, „Янтра“, „Остани“, „Бяла песен“, „Ах, този дивен свят“ и др.

Печели международна слава и много награди от конкурси. Между тях: награда на фестивала „Златният елен“ в Брашов, Румъния; първа награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова „Яворова пролет“ на радиоконкурса „Пролет“. През 1970 г. се представя на фестивала „Златният Орфей“ и получава голямата награда за песента „Повей, ветре“ (по музика на Йосиф Цанков) и първата награда за „Една българска роза“ (по музика на Димитър Вълчев). През 1971 г. Паша Христова получава Голямата награда за изпълнители на международния фестивал в Сопот, Полша, за песента си „Ах, този дивен свят“. Това е едно от най-големите международни признания за български естраден певец.

На 21 декември 1971 г. загива при самолетна катастрофа на летище „София“. Причините за катастрофата и преките виновни не са точно установени. Само на 25 години, певицата постига завидна професионална зрялост, оставила след себе си награди, песни и интерпретации, които и до днес са като учебници за българската музика.