• EnglishEnglish
111
Родена Симон дьо Бовоар (1908-1986)
09 януари 1908 г. – 14 април 1986 г.

Завършва философия, преподава в Марсилия, Руан и Париж. Дебютира с романа “Гостенката”- едно от най-значителните и произведения. Книгата е изповед на една горда и пламенна душа, разкъсвана между необходимостта да бъде с други хора и страданието от тяхното присъствие. След войната се сближава с Кьоно, Лерис, Камю, Виан и други. Тя е теоретик на екзистенциализма в своите есета, например в “Пирус и Синеас”. Романът “Кръвта на другите” и пиесата “Безполезните уста” засягат отговорността на човека към ближния му. Романът “Всички хора са смъртни” разкрива илюзорния характер на всеки стремеж към безсмъртие. Следват есетата “За един морал на двойствеността” и романът “Вторият пол”, където тя разглежда социалните проблеми на жените. Защита и илюстрация на феминизма, това произведение дава на движението решителен и продължителен подем във Франция. В том първи на тази книга, озаглавен “Върхове и митове”,  Бовоар прави достоверна констатация: мъжът в исторически план е господаря, жената – робинята. В том втори “Преживян опит”, се опитва да опише положението на жената от детството до старостта. Романът “Мандарините”, където се представят политическите и философски проблеми на епохата, е важен исторически документ. Получава за него наградата “Гонкур”. Следва книгата “Спомените на една благовъзпитана девойка” – история на интелектуалната, моралната и социалната еманципация. Творчеството на Бовоар оказва силно въздействие върху развитието на френската литература.