На 19 ноември 1926 г. индийският философ и мислител Рабиндранат Тагор, завършвайки своето пътуване в Европа, на път за Букурещ, посещава Русе. Той пътува със снаха си и седемгодишното си внуче. Пристига от София, където, по покана на Дома на изкуствата и печата, прекарва два дни и изнася две публични лекции.
В Русе с организацията по посрещането му се нагърбва Домът на изкуствата и печата. На 19 ноември 1926 г. в 11 часа и 15 минути огромно множество русенци посрещат на гарата скъпия гост. Веселин Димитров от в. „Последни русенски новини“ описва този момент: „…Множеството със затаен дъх ожида да види поета. Ето най-сетне той се показва. Всички се раздвижват, свалят шапки и аплодират поета. Той поздравлява с бавен, ритмичен жест – с махане на протегната ръка. Всички чувствуват мистичния чар, който лъха от беловласата фигура на Тагор. Лицето му е бледо, набраздено с големи бръчки, слабо и наподобява лице на аскет.“ Рабиндранат Тагор е посрещнат с подобаваща официалност и тържественост. Той е приветстван лично от окръжния управител Димев и чехословашкия консул Прохазка. Стефан Киров поднася поздравления от името на домакините от Дома на изкуствата и печата: „Скъпи учителю! Приветстваме Ви от все сърце с пристигането Ви в Русе. Нашата малка страна повече мълчи, но в мълчанието ни се крие страдание. Нашият малък народ върви неуклонно по пътя, който Вие чертаете – пътя на любовта и справедливостта. Отнесете нашите сърдечни приветствия на творческия индийски народ“. Трогнат от посрещането, Рабиндранат Тагор благодари за горещия прием и казва: „Вие страдате, но помнете, че страданието възвисява духа“.
След приветствията Тагор се оттегля в купето на влака, където е посетен от официалните лица. Художникът Пенчо Георгиев, който през този сезон е на работа в театъра, прави скици на Тагор и придружаващите го лица, а журналистът Веселин Димитров взема интервю, в което Рабиндранат Тагор благодари за сърдечния прием, споделя своите впечатления за България: „… България е здрава, творческа страна, със своя национална култура. Тя, както и Сърбия, са още девствени. Пагубните отражения на европейската култура още не са ги засегнали…“ и изказва своето мнение за Европа, в която „… господствува материалната култура над духовната. Материалната култура ще унищожи духовната“. От и на английски превежда г-жа Радойкова – съпруга на известния русенски художник Димитър Радойков.
След тържествения обяд в хотел „Сплендид“ гостите, с изключение на Тагор, който остава да почива, са разведени из града с файтон. Те посещават Мъжката гимназия и Столарското училище. В пет часа следобед с българско параходче Рабиндранат Тагор пресича Дунава, изпратен от много граждани, артисти и членове на Дома. Окръжният управител и г-жа Оджакова, от страна на Дома на изкуствата и печата, благодарят на скъпия гост за гостуването му.
