• EnglishEnglish
Ръкописи за възрожденци в личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов
13 ноември 2020 г.

На 12 ноември в Разград се проведе Национална научна конференция „Книгата и образованието – исторически аспекти и традиции“, организирана от Регионален исторически музей – Разград. Форумът беше посветен на 200 години от рождението на Никола Икономов, 100 години от смъртта на Станка Николица Спасо-Еленина, 40 години къща музей „Станка и Никола Икономови” и 150 години библиотечно дело в Разград.

Поради усложнената пандемична обстановка, работата на конференцията протече онлайн.

В Тематичен блок „Духовният живот в българските земи през втората половина на 19. век в контекста на общественото развитие“ на форума с научен доклад взеха участие заместник-директорът на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе Силва Василева и библиограф експертът Валерия Йорданова. Темата на проучването им бе „Ръкописи за възрожденци в личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов“.

От експозето и обобщителните части на доклада става ясно колко полезно и важно за учени и изследователи е съхраняването в русенската библиотека и проучването на богатото наследство, което акад. Арнаудов е оставил и което заема достойно място в литературната история и критика на България:

„Регионална библиотека „Любен Каравелов“ - Русе е единствената, която притежава и съхранява личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов. Колекцията е обособена в самостоятелен фонд от над 7000 единици на повече от 25 езика и освен книги включва периодични издания, снимки, лични документи. Обект на настоящото проучване са съхраняваните в колекцията документи от и за Софроний Врачански и Любен Каравелов, сред които изключително важно място заемат запазените ръкописи на авторските монографии от Михаил Арнаудов за тях: „Софроний Врачански“ и „Любен Каравелов: Живот, дело, епоха“. Те имат някои сходни формални белези – написани са с характерния ситен калиграфски, но трудно разчитан от съвременниците, почерк на академика, използвана е изключително фина хартия, с пожълтял от времето цвят. Едновременно с това всеки от тях носи своята индивидуалност.(…)

Целта на нашия доклад е да разкрием богатството на тази колекция пред учени и изследователи, за които проучването на българската история е неизменна част от ежедневната работа и за които е важно да знаят и ползват точните, верните, правилните първоизточници – нещо, което библиотеките имат капацитета да направят. В този смисъл – представянето на произведенията на Софроний са важни и интересни не толкова като библиографска рядкост. Дори първата печатна книга, „Кириакодромион“, сиреч Неделник, може да бъде намерена и видяна в повечето стари български църкви. По нея са водени седмичните неделни служби. Ценното в случая е съвкупността на тези издания в личната библиотека на учен, изследвал не само личността на Софроний, а цялостния процес на българското Възраждане, кои източници е ползвал изследователят в процеса на своите проучвания, как е стигнал до заключенията в трудовете си.(…)

Вторият ръкопис, който Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе притежава, е трудът на академик Михаил Арнаудов за Любен Каравелов. За пътя на изследването можем да съдим от богатата колекция с творби на самия Каравелов, от работата на учения с текстовете през годините. В личната библиотека на академика се съхраняват 12 книги, автор на които е Любен Каравелов.(…)

С многобройните си изследвания в областта на Българското възраждане академик Михаил Арнаудов успява да осъществи една благородна амбиция – да сътвори научна епопея на „Незабравимите”, както сам казва – на ония, които са били духовни водачи на своя народ в една от най-трудните и най-величествени епохи от нашата история. Да съхраняваш колекция на личност, проучила духовния живот на българите през цяла една епоха и сама изпълнила с присъствието си повече от век, е привилегия и отговорност и задължение, с които екипът на русенската регионална библиотека последователно, целенасочено и трайно е ангажиран.(…)

А това, с което нашата библиотека допринася за разширяване на достъпа до това книжовно културно-историческо наследство, е възможността  всички ръкописи да са достъпни и да бъдат ползвани през каталога на библиотеката.“

Очаква се докладите от Националната научна конференция „Книгата и образованието – исторически аспекти и традиции“ да бъдат издадени в специален сборник.