Самюъл Баркли Бекет е роден на 13 април 1906 година в семейството на Уилям Франк Бекет и Мария Джоунс Роу – скромни протестанти, чието имение в дъблинското предградие Фоксрок присъства в прозата и пиесите на автора. Майка му е медицинска сестра, а баща му – плановик на постройки. Самюъл има и по-голям брат – Франк Едуърд Бекет.На петгодишна възраст Самюъл присъства на училищна постановка, вследствие на което започва да се учи да свири. След това е ученик в Ърлсфортското училище, а през 1919 година се записва в Портъра Ройъл Скул, където е учил и Оскар Уайлд. Атлет по природа, Бекет се занимава активно с крикет и като играч на Университета в Дъблин е единственият нобелов лауреат, записан в Библията на крикета. Оказва силно влияние върху развитието на английската драматургия и до днес, включително и върху Нобеловия лауреат Харолд Пинтър, което е особено осезаемо в ранното му творчество. Някои от най-известните му пиеси са „В очакване на Годо“ (1952), „Катастрофа“ (1982), „Краят на играта“ (1957), „О, щастливи дни“ (1960), „Последната лента на Крап“ (1958). Автор е на романа „Молой“ (1951) и на сборниците „Разкази и текстове за нищо“ (1967) и „Обезселителят и други разкази“.
Самюъл Бекет умира на 22 декември 1989 година в Париж.
В русенската регионална библиотека достъпни за читателя са книги на Самюъл Бекет, като „Молой“, „Мърфи“, „Малоун умира“, „Първа любов“, „Мерсие и Камие“, „Краят на играта (Ендшпил)“, „В очакване на Годо“, „Как е“ и др.
