Светослав Константинов Минков е роден на 4 февруари 1902 г. в Радомир. В някои справочни издания за рождена дата на писателя се посочва 12 февруари 1902 г. Но в акта му за раждане фигурира датата 4 февруари. Начално образование получава в родния си град. Завършва Втора мъжка гимназия в София. За кратко учи във Военното училище във Вайскирхен (Австро-Унгария). Следва славянска филология в Софийския университет, учи в Търговско-стопанската академия в Мюнхен, продължава образованието си в Свободния университет в София, но не завършва. Работи като библиотекар в Народната библиотека в София, книговодител, началник бюро и помощник-библиотекар в Българска централна кооперативна банка и Българска земеделска кооперативна банка. Делегат на XIV международен конгрес на ПЕН-клубовете в Буенос Айрес през 1936 г., във връзка с който посещава Бразилия и Аржентина. Служител в Българската легация в Токио. През октомври и ноември 1944 е коректор във в. „Работническо дело“, а през 1945–1946 г. е редактор във в. „Отечествен фронт“. След това последователно работи в Радио София, в Българска кинематография, в сп. „Български воин“ и в издателство „Български писател“, където е главен редактор и редактор. Пътува в редица страни на Европа, Азия и Южна Америка. Още като ученик Минков пише стихове, разкази и фейлетони. Първата му публикувана белетристична творба е „Биномът на Нютон“ (сп. „Българан“, 1920). Сътрудничи и на вестниците „Българан“, „Литературен глас“, „Мисъл“, „Литературни новини“, „Развигор“ и др. Заедно с Христо Смирненски редактира и издава „Календар Българан“. А с Гео Милев и Владимир Полянов подготвя за публикуване поредица фантастични разкази от световни автори, но идеята остава нереализирана поради смъртта на Гео Милев. Приема се за „баща“ на модерната фантастика в България. Основател е заедно с Владимир Полянов на първото специализирано за фантастика издателство в света - „Аргус“. Неговият сборник с разкази „Синята хризантема“, издаден през 1922 г., e смятан за първата фантастична книга в България. Книгата му „Алхимия на любовта“ е илюстрирана от световноизвестния датски карикатурист Херлуф Бидструп. В диаболичната и особено в научната си фантастика Светослав Минков се прочува като майстор на гротескното, на изтънчената интелектуална подигравка и на бодливата сатира. Има значителен принос за рецепцията на чуждестранната литература в България. Превежда приказките на Ханс Кристиан Андерсен, както и произведения на Г. Майринк, Едгар Алън По, Антон Павлович Чехов, Ем. Лудвиг, З. Ундсет, Ем. Верхарен и др. А преразказите му на приказки от сборника „Хиляда и една нощ“ (публикувани и под заглавието „Приказки на Шехеразада“) се ползват с голяма популярност и претърпяват многократни преиздания. Носител е на международната награда за мир „Нексьо“. Произведения на Минков са преведени на над 15 езика.
Умира на 22 ноември 1966 г. в София.
Във фонда на русенската библиотека се съхраняват различни издания на книгите на Светослав Минков – преводна литература и авторски творби, като „Маскираната лисица“, „Захарното момиче“, „Как гарджето стана певец“ – приказки, „Паноптикум Лайхенвалд“, „Къщата при последния фенер“, „Дамата с рентгеновите очи“ – разкази; „Призракът от Кендари“ - разкази за деца и юноши и др.
