• EnglishEnglish
Св. Василий Велики
01 януари

В 12-дневния период между Коледа и Йордановден, известен като "мръсни дни",  най-таченият празник е Нова година. Новата година започва на 1 януари. Това откритие дължим на египтяните, съставили слънчевия календар през ІІІ-то хилядолетие пр. н. е. и чрез него открили, че продължителността на една година е 365 дни.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки. Обичаите и обредите на Нова година могат да се групират в четири основни компонента: обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от маскирани лица и ладуването. Вечерта срещу Нова година се кади специалната обредна вечеря - богата като бъднивечерската. Трапезата се прекадява от най-възрастния член на семейството с тамян в посока от дясно на ляво. На празничната маса задължително се слага баница с плънка от яйца и сирене, или  парченца свинско варено с ориз, а между корите се редят дрянови пръчици с пъпки, наречени на къщата, богатството, нивите, здравето, животните. По дряновите пъпки се гадае за късмета на всеки през идващата година. 

И когато превали полунощ  всички очакват пожеланията за здраве и благоденствие, които носят сурвакарите (деца от 4 до 12-годишна възраст). Сурвакали първо в собствения си дом, в ранната утрин на първия ден на новата година децата обикалят със сурвачките от дрян - най-рано цъфтящото и със здрава дървесина растение (по-рядко черничева, крушова, сливова, лескова, от мекиш пръчка). Украсата им е от нанизи пуканки, сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци и кравайчета. Момченцата започват сурвакането от най-възрастния, наричайки: 

 "Сурва, сурва година, весела година,

голям клас на нива, червена ябълка в градина,

 жълт мамул на леса, голям грозд на лоза.

Пълна къща с коприна, живо-здраво до година,

до година, до амина."

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари.

В Западна България е познат интересният обичай - игрите на новогодишните дружини от маскирани лица. В тях участват ергени и млади женени мъже. Всеки има точно определена роля, название, облекло, реквизит. Периодът, през който ходят тези дружини - от Нова година (в някои райони от Коледа или Стефановден) до Йордановден или Ивановден, - съвпада с т. нар. "нечисти дни". С игрите си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, да предпазят хората от тях.

Към новогодишните обреди принадлежи и ладуването. Названието идва от припева-обръщение, който се повтаря в песенния съпровод: "Ой ладо, ладо, момиче младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празника момите донасят от извора или кладенеца мълчана вода в нов бял бакър, в който топят пръстените или китките си с привързан на тях белег. Оставят котлето през нощта под трендафил "на звездите", а сутринта на празника момите пак се събират. Докато една от тях вади пръстените, останалите пеят кратки песни-припевки, с които наричат за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених: 

"Жълто було треска сбира" (Момата ще пристане);

"Зряла дюла и презряла" (Ще се омъжи стара);

"Сам си здравчец на камъче" (Ще се омъжи за сирак);

"На иглица виричица" (Ще се омъжи за терзия).

Този обичай се изпълнява още на Лазаровден, Гергьовден или Еньовден.

В първия ден на годината православната църква чества две големи събития в историята си - Обрезание Господне и Св. Василий Велики. Те са неподвижни църковни празници.

На осмия ден от своето раждане при обрязването си Христос получава и името Иисус. Този старозаветен празник е утвърден през IV в. и с него приключва осемдневния цикъл на Рождественските дни.

В същия ден се чества и св. Василий Велики (ок. 330 - 379) - християнски мислител, философ и писател. Като епископ на Кесария Кападокийска (М.Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV век арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на източните територии на Римската империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си "Велик", заради гениалния си ум и деятелна воля за помощ на ближните. В края на земния си път определя точния ред на църковните всенощни песнопения и създава Василиевата Света Литургия, която е запазена до днес и се изпълнява 10 пъти през годината. Св. Василий я отслужва за последен път на 1 януари 379 г. и вечерта умира. На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и на този ден отслужва Св. Василиева Литургия в негова чест.      

Именници: Васил, ВасилкаОбредна трапеза: блюдо с варена свинска глава; баница (или пита с пара), в която се слагат дрянови клончета-късмети, сарми, кокошка, мед, жито, орехи, тиквеник, туршия, пача, кравайчета, ошав.