• EnglishEnglish
Св. свщмчк Игнатий Богоносец (Игнажден)
20 декември

Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Игнажден, Идинажден, Идинак, Млада година, Млад ден, Нов ден, Игнат, Игнатовден, Поляз, Полазовден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер. За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.
Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.
На Игнажден се отслужва празнична литургия. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и на прехода от старата към новата година.
Най-характер за празника е обичаят полязване. По това кой човек ще влезе първи в дома сутринта се гадае за здравето, плодородието и имането през годината. Влезлият полазник най-напред сяда върху треските или сламата, които е внесъл, поседява известно време върху тях, за да мътят добре през годината квачките. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна.
На този ден не се дава в заем, за да не се даде берекета, не се ходи по съседи, за да не се пръскат кокошките.
От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.
Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят вардене квас, пазене квас. Изпълнението му се пази в тайна. За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите са поставили магьоснически билки. Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и че ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

Именници: Игнат
Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета