През месец януари се навършиха 170 години от рождението на Стоян Михайловски (7 януари 1856) и 115 години от рождението на Стефан Гечев (29 януари 1911, гр. Русе). По повод тези годишнини и предстоящия на 11 февруари рожден ден на библиотеката във фоайето на ІІ етаж е подредена изложба „Стоян Михайловски и Стефан Гечев през времето“ с документи и снимки от фонда на културния институт.
Името на Стоян Михайловски е трайно свързано с Русе. Тук той живее с прекъсвания до 1901 г. През 1887 – 1889 е член на Русенския апелативен съд, от 1889 г. до 1892 г. и от 1899 до 1900 г. е учител по френски и български език в Русенската мъжка гимназия. Тормозен от мисълта, че българските ученици празнуват празника на просветителите Кирил и Методий мълком, воден от желанието да напише стихотворение за прослава на двамата братя, няколко седмици преди празника, на 15 април 1892 г., в Русе, той създава „на един дъх“ своето безсмъртно стихотворение – българския всеучилищен химн „Кирил и Методий“.
Акцент в изложбата е оригиналният текст на стихотворението, публикуван в бр. 9-10 на сп. „Мисъл“ от 1892 г. В края то е датирано „Руссе, 1892 Априлий 15“. Част от изложбата са сборникът „100 години българска борческа песен“ (1949), в което са публикувани нотите на мелодията към стихотворението, написана от Панайот Пипков, и книгата „Химн на Св. св. Кирил и Методий“ с преводи на химна на всички езици на страните членки на ЕС.
Личното творчество на писателя е представено и с негови публикации в списанията „Българска сбирка“, „Денница“, „Периодическо списание“, „Съвременна илюстрация“. Някои от тях са подписани с псевдонимите Драгостин Истров и Де Профундис. В експозицията са включени и различни издания на творбите на Стоян Михайловски: стихотворенията в 3 ч. „Novissima Verba: Вопли и напеви, Currente calamo, Железни струни“, „Философически и сатирически сонети“, „Македонското дело. Мемоар, изпратен до Министерския съвет от името на една група македонски дейци“, „Книга за оскърбените и онеправданите“, „Източни легенди“, „Днес чук, утре наковалня“, „Книга за българския народ“, „Поема на злото“, „Събрани басни“, „Божествен размирник. Философска поезия и проза“, „Сърдита библия. Събрани епиграми“ и различни издания на „Избрани съчинения“ и „Избрани творения“ от Стоян Михайловски. Някои от книгите са от Личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов и са с автограф от Иван Богданов – съставител и редактор на изданията. От тази колекция е книгата „Стоян Михайловски – поет, трибун, мислител“ (1947) с автограф от автора Иван Богданов „На г-н проф. М. Арнаудов в знак на почит“ и изследването на Николай Державин с автограф „Уважаемому профессору М. Арнаудову От автора 22.Х.35 г. Ленинград“. Включени са и изследвания за живота и творчеството на Стоян Михайловски от Николай Райнов, Еню Николов и Цветан Минков, Светла Гуляшка-Балканска, Димитър Михайлов, Величка Кадъкьовлиева, Камен Рикев и др.
От ръкописния фонд на библиотеката са спомените на неговата племенница София Николова Иванова. Те съдържат известни факти от живота на писателя и черти от неговия характер. Статията за Стоян Михайловски, публикувана в сп. „Училищен преглед“ от 1927 г. е с автограф от автора за друг виден русенски общественик Тодор Дашков: „На г-н Тодор Дашков за спомен“. Спомените, както и снимките в изложбата, са подарени на библиотеката от София Иванова.
Стефан Гечев обогатява литературната ни история с много книги и публикации в сборници и периодични издания, включващи стихове, разкази, романи, пиеси, публицистика.
През 1938 г. издава научното изследване „Към въпроса за славянския физиолог“. Екземплярът, който съхранява Регионална библиотека „Любен Каравелов“, представен в изложбата, е от Личната библиотека на акад. Михаил Арнаудов и е с автограф на Стефан Гечев: „На уважаемия господин професор М. Арнаудов от автора“, което прави изданието уникално и изключително ценно.
Интерес представляват книгите, написани под псевдонима Венцеслав Диаватов: хумористични разкази и фейлетони, публикувани в сборника „Ние и другите“, няколко криминални и приключенски романи: „Крадци на богородици“ и „Човекът с табакерите“, повестта „Момичето и предателят“, разказите „Цветовете на грижата“. През 1967 г. е публикувана стихосбирката „Бележник“, за която е остро критикуван от Венелин Коцев в доклада на ЦК на БКП за литература и става причина за дългия период на изолация от литературния живот.
След 1989 г. са издадени книгите: „Поезия. Лирика, поеми“; „Жестока благодетелка“; „Осъденият на Сеньора. Разкази“; „Въпроси. Стихотворения в проза“; „Виктория и нейните синове в два тома“; „Престъплението на улица „Бивша преспа“; „Самобичуване. Стихотворения“; „Познай себе си. Лъжефилософски и лъжебиографичен роман“; „Ненужните скептици. Есета“; „Сенките на времето“; „Спомени за Гърция и за моите гръцки приятели (1936 - 1992)“; „Съчинения в 5 тома“ на издателство „Захарий Стоянов“, включени в изложбата.
Стефан Гечев оставя сериозна следа след себе си с преводите си от гръцки, френски, чешки, словенски, руски, немски и други езици. В експозицията са представени негови преводи от гръцки език на стихотворения на Арис Диктеос, Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис; от френски език – „Френски поети сюрреалисти“, „Радостта да се живее“ от Емил Зола; от английски език – „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол; от немски – „Сарматско време“ от Йоханес Бобровски и др. Той е съставител и редактор на антологиите: „Антология на новата гръцка поезия“, „Съвременна гръцка поезия“, „Съвременна кипърска поезия“, „Гръцка поезия на XIX век“, „Гръцка поезия на XX век“, „Палатинска антология“ и други, като участва и в превода на стихотворенията.
В изложбата са включени и „Антология на балканската поезия „Хемус“ на седем езика, посветена на Стефан Гечев, на чието вдъхновение се дължи нейното издаване, и био-библиографията „Стефан Гечев“, издание на Регионална библиотека „Любен Каравелов“, съставители Пенка Димитрова и Ренета Константинова – първи опит за цялостно библиографско изследване на творчеството и личността на родения в Русе писател.
