На 16 октомври в зала Заседателна, в рамките на V литературен фестивал „Писмените съкровища на Долен Дунав“, финансиран по програма Култура на община Русе, четящите хора на Русе се срещнаха с Радослав Бимбалов и романа му „Ти, подобие мое“.
Творческата вечер премина в непринуден разговор с публиката, низ от въпроси и отговори, които прехвърлиха границата на обичайното представяне на книга, засягайки вълнуващите мислещия човек проблеми – ежедневни и глобални. Бимбалов увлече събеседниците си в разсъждения за съпричастието като изчезващо проявление на състраданието у съвременния човек, за общата ненавист и конформизма, за опасността техническите достижения на цивилизацията да доведат до нейното унищожение, за лъжемесиите и вътрешния спор и самоизолирането и още плашещи симптоми на душевната разруха, довели и до написването на „Ти, подобие мое“.
По повод друга книга на Бимбалов – „Екстази“, Георги Господинов казва: „Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач – събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение.“
Това, за усета към словото и неговата чистота и сила, важи за всеки ред, написан от Бимбалов. С виртуозно „забъркване“ и съчетание на думи той гради все по-голяма магия с всяка следваща история, скрит диалог със самия себе си в търсене на Бог, Твореца, Смисъла, превръща се не в събирач на последни дихания, а в подбудител на души.
„Ти, подобие мое“ е историята на общество, плашещо напомнящо на нашето, което официално е обявило състраданието за недъг и престъпление. История, разказана от самия Създател. „Ти, подобие мое“ не е просто драматична история за петима твои измислени съвременници. Това е роман за твоето общество, официално обявило състраданието за недъг. История, разказана ти от самия Създател.
Антиутопия? Дано.
Въздаваш своя, човешки ред по лично усмотрение, без право на глас – не само за немите пъплещи твари, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните ти, инакомислещи или просто по-слаби от теб. Гневът ти е щедър и пищен, бързо кипва в жлъчна мъст. Ненавистта ти е достъпна, разливаш я като евтино пенливо вино насред виртуални социални седенки за анонимно одумване, заклеймяване и линч.
Най-ценното ти откритие – думите – биват ползвани за шумна омраза. В същото време пазиш себе си, като не се натоварваш с чужди страдания, изпитваш само лицемерна (или откровено никаква) съпричастност към останалите. Не жалиш другите, за да пожалиш себе си. Естествен отбор. Оцеляват дебелокожите."
Това е. Всеки достига до прозрение. Някои по-рано, други по-късно, а някои след като прочетат „Ти, подобие мое“.
Радослав Бимбалов издава първия си роман на 25 години. „Аз, маниака“ е посрещнат с интерес от читателите и въпреки че продължава да пише статии за редица медии и да публикува разкази в общи сборници, в следващите 23 години авторът решава да не издава самостоятелна книга. По негови думи – защото не е готов, трябва тепърва да опознава хората и да се учи да пише. През 2022-ра излиза неговият сборник с разкази „Млък“, който попада в номинациите за наградите „Перото“ и „Хеликон“ и печели престижното трето място в конкурса „Национална литературна награда „Йордан Радичков“. Според Бимбалов „Млък“ е бил генерална репетиция за следващата му книга – „Екстазис“. „Ти, подобие мое“ излиза от печат през 2024 г.
