• EnglishEnglish
Тонка Обретенова - Баба Тонка (1812 – 1893)

Някои имена в историята стават символи на цели епохи. За България такъв символ е Тонка Обретенова, позната като Баба Тонка за всички българи и за мнозина историци и литератори зад границите на страната. България няма Жана д’Арк, но има Баба Тонка – въплъщение на силата на женското начало в епохата на Българското възраждане сред подчертано мъжкия състав на нашата националноосвободителна революция.

В началото на 19 в. младото семейство Тончо и Минка Тончеви напуска родното си село Червен, за да подири по-спокоен и сигурен живот в големия град Русчук. Тук през 1812 г. се ражда дъщеря им Тонка. Животът й не се отличава от битието на хиляди български жени от онова време – на добра стопанка и трудолюбива къщовница. Докато идва нейното време. Времето на националното възраждане и на борбата за политическо освобождение, когато у тази жена се разгръща виталността на българския характер и тя става символ на българщината и на силата на народа.

Баба Тонка ражда седем деца – пет момчета и две момичета. Всички те по-късно се включват в националноосвободителното движение. След смъртта на съпруга й Тихо Обретенов (1808-1869), на нейните ръце остават грижите за многобройното семейство. Но това нито за миг не я откъсва от народните работи.

През 1867 г. синът й Петър Обретенов постъпва в Българската легия в Белград. През 1868 г. брат му Ангел Обретенов е сред участниците в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Петър Обретенов загива, а Ангел е заловен и осъден на заточение в Диарбекир.

Със съдбата на четниците е свързана една от най-достойните постъпки на Баба Тонка – благодарение на нея останките от обесените са погребани по християнски, а черепът на Караджата укрива в дома си и той става национална реликва. По думите на Захари Стоянов, когато през 1878 г. синовете й и другарите им се завръщат в Русе, Баба Тонка ги посреща с тази светиня.

Никола Обретенов е централна фигура в създадения през есента на 1871 г. в русенското читалище “Зора” Русенски революционен комитет. По време на Априлското въстание той е сред Ботевите четници и става свидетел на смъртта на Христо Ботев. След разгрома на четата е заловен и осъден на заточение в Мала Азия.

През 1875 г. Георги Обретенов се включва в подготовката на Старозагорското въстание. Загива в четата на Стоил войвода.

В освободителните борби се включва и дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова, ушила през 1875 г. знамето на Червеноводската въстаническа чета, сформирана в русенското село Червена вода за участие в Априлското въстание.

Другата дъщеря – Анастасия Обретенова – е родена през 1860 г. През 1882 г. тя се омъжва за Захари Стоянов.

Баба Тонка е в основата на освободителните борби от края на 60-те и началото на 70-те години на 19.век. Къщата на смелата българка става главен разпределителен център за революционната дейност в района. Когато започва подготовката на Априлското въстание, почти цялата кореспонденция между Гюргевския революционен комитет и вътрешността на българските земи минава през къщата и през ръцете на Баба Тонка. За по-малко от осем години тя загубва четирима от петимата си синове, дали младостта си за българската свобода. Няма по-ярък пример в българската история за приемственост на поколенията в борбата за Освобождение от това, което направи за тази свобода Баба Тонка със своите синове и дъщери.

Поколенията дават израз на своята благодарност чрез увековечаване на името на националната героиня. В много български градове има улица "Баба Тонка". Нейното име носят и училища – в Русе това е Математическата гимназия. Това име е носило и Военното училище за преводачи в София. Преди това в същата сграда се помещава Пансион за благородни девици "Баба Тонка".

Село Баба Тонка се намира на 15 км южно от град Попово, област Търговище. До август 1934 година то се казва Каравеллер. В кметството се пази оригинален портрет на Баба Тонка, правен във фотоателието на известния русенски фотограф Рудолф Либих.