• EnglishEnglish
Шарл Пиер Бодлер
09 април 1821 г.

Шарл Бодлер е роден на 9 април 1821 г. в Париж в семейството на висш държавен чиновник. Баща му умира през 1827 и майка му се жени повторно за офицер, работил по-късно като посланик в различни страни. Бодлер получава образованието си в Лион (1831 – 1836) и Париж (1836 – 1839). През 1845 и 1846 г. Бодлер публикува критични прегледи на съвременното изкуство, които привличат внимание със смелостта на обявените възгледи. Той взема участие в Революцията от 1848 и за известно време се интересува от политика, но възгледите му преминават през анархизма на Пиер-Жозеф Прудон, историята на „Raison d'Ėtat“ на Джузепе Ферари до ултрамонтанската критика на либерализма на Жозеф дьо Местр. През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През този период, освен пристрастеността си към опиума, той започва и да пие много. През 1866 г. получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми в Брюксел и Париж, където умира през 1867 г.

През 1857 г. Бодлер публикува своята първа и най-известна стихосбирка „Цветя на злото“. Тя е издадена от неговия приятел Огюст Пуле Маласис. Стихотворенията са високо оценени от малък кръг читатели, но сюжетът им предизвиква недоволството на критиката и широката публика. Основните теми за секса и смъртта са смятани за скандални и книгата се превръща в нарицателно за неблагоприличие. Бодлер, издателят му и печатарят му са съдени за нарушаване на обществения морал. Сред другите произведения на Бодлер са „Малки поеми в проза“, поредица критически статии, изследвания на творчеството на Гюстав Флобер, Теофил Готие и Оноре дьо Балзак. В средата на 40-те години Бодлер се запознава с произведенията на Едгар Алън По, които му правят силно впечатление. Почти до края на живота си той превежда на френски негови творби.

Във фонда на русенската библиотека се съхраняват преводи на творби на Бодлер като „Пътешествието“, „Изкуственият рай. Поема за хашиша“, „Естетически и критически съчинения“, „Цветя на злото“, „Поеми в проза“ и др.