• EnglishEnglish
Яна Язова
23 май 2025 г.

Яна Язова по псевдоним, с истински имена Люба Тодорова Ганчева, е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартал Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е и българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова. Тя учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва Първа девическа гимназия в София и „Славянска филология“ в Софийския университет. Специализира в Сорбоната през 1937 – 1938 г.

Проф. Александър Балабанов е неин покровител и меценат, измисля псевдонима ѝ, почти целият ѝ „явен“ период от творчеството преминава под напътствията му. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и други. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941 – 1943 г. популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.

Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944 г., но от нея са отпечатани само 8 коли.

Деветосептемврийските събития от 1944 г. бележат прелом в творческия път и в житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот – историческата трилогия „Балкани“. Романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ (части от трилогията) са широко епично платно за националноосвободителното движение на българите в края на османската власт. Трилогията е завършена през 1962 г. Романът „Левски“ е предложен приживе от авторката за печат, но, макар и препоръчан с високи оценки от писателите Димитър Талев и Георги Томалевски, е отхвърлен, защото тя отказва да напише стихотворение за Георги Димитров. По-късно, 13 години след смъртта на писателката, романът е отпечатан, подготвен по чернови. В следващите години излизат и двата други романа на трилогията, също разчетени по чернови в ЦДА, тъй като оригиналите са задигнати и са в неизвестност. В оцелялата част от архива на Яна Язова (освен трилогията „Балкани“) неиздадени приживе са и романите „Александър Македонски“, дилогията „Соления залив“ (част 1. – „Голямо и Малко“, и част 2. – „Война“), сборник с афоризми, драмата „Силян Щърка“. Не е известно дали Язова е написала и други творби в периода 1944 – 1974 г.

Яна Язова умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневник от 9 юли 1974 г. Тялото ѝ е открито през август в дома ѝ. По трупа има следи от насилие, но той в горещините вече е полуразложен. Погребана е на 9 август в Централните софийски гробища. Досието на Яна Язова не е намерено.

Огромна заслуга за нейната реабилитация и връщането й на заслуженото от нея място в българската литература има литературоведът Петър Величков.

Какво от Яна Язова в русенската библиотека: във фонда на акад. Михаил Арнаудов се съхранява първата стихосбирка на Яна Язова „Язове“ с автограф от нея за Арнаудов: „На г. проф. М. Арнаудов с уважение, Яна Язова, София, 8-II-1932 г.“ Освен това читателят има достъп до другите книги на Язова: „Бунт“ (стихове), „Война“ (роман), „Шипка“, „Поезия“, „Левски“, „Капитан“, „Кръстове“, „Бенковски“, „Александър Македонски. Силян Щърка“, „Соления залив“, „Таралеж се жени“ (избрани творби за деца), „Любовта е болка“, „Ранни творби: Ана Дюлгерова. Капитан. Последният езичник“, „Ана Дюлгерова“, „Как Мами учи децата си“, „Дух над мене“ (писма на Яна Язова до Александър Балабанов).