• EnglishEnglish
акад. д-р Асен Хаджиолов (1903-1994)
19 януари 1903 г. – 01 юни 1994 г.

Академик доктор Асен Иванов Хаджиолов е български учен цитолог, хистолог и ембриолог. Роден е на 19 януари 1903 г. в с. Широково – Русенско. Останал без баща по време на Първата световна война, той поема грижата за семейството заедно с майка си – по професия акушерка. Завършва гимназиалното си образование в гр. Бяла и София и след спечелена стипендия от Министерство на народното просвещение, следва в Медицинския факултет на Софийския университет. Завършва медицина в София през 1926 г. и Естествени науки в Лион с докторат на тема “Хистофизиология на мастната тъкан и морфологически метаболизъм на мазнините” (1929). Специализира в Париж нервни болести (1926-27; 1932), в Копенхаген и Стокхолм (1936-37). Успешно разработва и публикува първите си научни трудове. 

Още като студент през 1925 г. Хаджиолов има заслуги като основател и редактор на първото студентско списание „Praemedicus”, както и на медико-биологичните издания „Човекът“ и „Здраве и живот“.

През 1928 г. е назначен за редовен асистент в Медицинския факултет на Софийския университет, а няколко години по-късно става доцент и ръководител на Катедрата по хистология и ембриология. Заради оригиналните си методи за хистохимично доказване на липидите в клетките и тъканите едва 31-годишен, през 1934 г., Хаджиолов става най-младият извънреден професор на Катедрата по хистология и ембриология, която ръководи почти четири десетилетия (до 1968 г.).

От 1939 до 1944 г. е Заместник-председател на Българския лекарски съюз и председател на Софийския му клон.

През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а през 1951 г. за действителен член (академик) на Българската академия на науките. През 1947 г., заедно с акад. Д. Ораховац, основават Института по експериментална медицина при Биологичния клон на БАН. През 1953 г., е създаден Институт по морфология при Отделението за медицински и биологични науки на БАН. Хаджиолов става пръв негов директор и го ръководи до 1976 г.

Той е един от учредителите и пръв председател на Съюза на научните работници в България от 30.10.1944 до 13.04.1945 г. (днес Съюз на учените в България). Участва активно в изработването на Устава и в организирането на събранията от 30.10 и 13.12. 1944 г., с които практически е учреден съюза. На първото е избран за временен, а на второто – за редовен председател на организацията. През 1989 г. заради заслугите си е избран за почетен член на Съюза.

Научната му дейност има широко международно признание. Автор е на над 240 научни публикации, монографии, учебници, ръководства по хистология и ембриология, на много научни статии. Сред най-ценните му трудове са: „Приноси към теоретичната хистология“ (Ч. 1 - 5, 1932-1963), „Хистофизиология на липидите в клетките и тъканите“ (1938), „Кръв и кръвообразуване“ (1944), „Основи на хематологията“ (1950), „Хистология и ембриология“ (1973), както и по-популярни книги за биологичната основа на половия живот на човека, за значението на магнезия в организма и др.

Значителна част от научната му дейност е в областта на приложно-медицинската и биологична практика. Има и публикации в областта на теорията и историята на медицинската наука. Интерес представляват публикациите му за научно-историческата стойност на „Шестоднев“ на Йоан Екзарх от ІХ век като източник на сведения за тогавашните схващания за устройството на природата, човека и живите същества. Работи и върху творчеството на учени и лекари от периода на българското Възраждане, особено на д-р Васил Берон, автор на „Естествена история“. 

Академик Асен Хаджиолов остава в историята на медицината като откривател на методики за изследване в областта на хистологията и хематологията.

Още в началото на научната си дейност (1936) Хаджиолов разработва хистобиологична и хистофизиологична концепция и класификация на тъканите. Ученият създава и собствена класификация на подвидовете кръвна тъкан, която намира приложение в хематологията.

Асен Хаджиолов е сред първите учени, разработили хистохимични методи за изследване на липидите в клетките и тъканите.

През 1963 г. по случай 60-годишния си юбилей е награден с орден „Народна република България“ І степен.

Израз на заслужено международно признание е изборът му за почетен член на редица чуждестранни научни дружества и институции: Унгарската академия на науките, Будапещенския медицински университет, Чехословашкото медицинско дружество “Ян Пуркиние”, Международната академия по история на науките в Париж, Отделението за физико-математически и естествени науки при ЮНЕСКО, Балканския медицински съюз и др.

Умира на 1 юни 1994 г. в София.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Йорданов, Жорес С. и др. Асен Иванов Хаджиолов : Био-библиогр. / Жорес Йорданов, Здравка Бояджиева. - София : БАН, 1990. - 366 с.

2. Петков, Петко Емануилов. Стил в науката : Анализ на творчеството на акад. А. И. Хаджиолов. // Асклепий, 18, 2005, с. 139-141.

3. Петков, Петко Ем. Академик Асен Иванов Хаджиолов (1903-1994). // Асклепий, 8, 1994, с. 173-177.

4. Поппетров, Николай Пейчев. История на Съюза на учените в България. - София : Съюз на учените в България, 2004 (София : СУБ) . - 362 с.

5. Цветкова, Елисавета. Акад. Асен Иванов Хаджиолов на 90 години : Докл. от тържественото честване на 19.01.1993 г. // Природа, 1993, № 1, с. 92-94.

6. Цветкова, Елисавета. Академик Асен Иванов Хаджиолов - 100 години от рождението му. // Наука, 2003, № 3, с. 55-56.