• EnglishEnglish
акад. д-р Ксенофонт Иванов (1898-1967)
06 септември 1898 г.

Българската ветеринарномедицинска наука е оставила трайни следи в области като  микробиологията, патологията и паразитологията. Тези успехи се дължат на работата на редица учени. Сред тях особено място заема акад. Ксенофонт Иванов. Той утвърждава Катедрата по патология при Ветеринарномедицинския факултет, както и основаването и развитието на Института по експериментална патология и паразитология при БАН.

Акад. Ксенофонт Иванов е роден на 6 септември 1898 година в гр. Русе. Завършва ветеринарна медицина в Берлин, след което постъпва на  работа в  конезавода  край Плевен като ветеринарен лекар. През 1929 г. става асистент в катедрата по патологична анатомия на Ветеринарномедицинския факултет  при  Софийския Университет. През 1934 година акад. Иванов е избран за доцент и завеждащ Катедрата по патологична анатомия, а през 1939 година за професор. До края на своя живот акад. Ксенофонт Иванов не се разделя с учебно-преподавателската работа. Ръководената от него катедра става образец за другите катедри на Ветеринарномедицинския факултет. Акад. Ксенофонт Иванов издава първите у нас ръководства по ветеринарно обдукационно учение и по обща и специална патологична анатомия на домашните животни. Тези ръководства са основата на обучението на студентите по патология.  Същевременно той създава и своя научна школа и полага големи усилия при подготовката и научното изграждане на своите студенти и ученици. Няколкократно е избиран за декан на Ветеринарномедицинския факултет и за ректор на Селскостопанската академия. През 1947 година е избран за член-кореспондент, а през 1952 година за редовен член на БАН. През 1948 година по негово предложение към БАН се създава Институт по експериментална ветеринарна медицина, който по-късно се превръща в Институт  по обща и сравнителна патология, а след това в Институт по експериментална патология и паразитология. Акад. Иванов е негов дългогодишен ръководител до смъртта си през 1967 година.

Акад. Иванов дава насока на работата на новия институт. Той приема идеята темата за левкозата по птиците да прерасне в  основна тематика  и се включва активно в разработването и. Благодарение на това още в шейсетте години, институтът е един от първите в света, започнали разработването на вирусната канцерогенеза. В резултат на това са изолирани няколко уникални ретровирусни левкозни щама, с които сега се работи във всички световноизвестни лаборатории.

Освен левкозните заболявания, които са последен етап от научната дейност на акад. Ксенофонт Иванов, той оставя трайни следи и в други области на патологията. Неговата научна работа е насочена към актуални заболявания по домашните животни и заболявания с неизяснена етиология.  Най-ярките постижения в научната работа на акад. Иванов са изследванията върху шарката по овцете. Той изяснява хистогенезата на заболяването и дава нова класификация на шарковия екзантем при животните.  Още като практикуващ ветеринарен лекар той пише статии в първото българско списание по ветеринарна медицина  „Ветеринарна сбирка“, на което по късно става редактор в продължение на много години. Повече от десет години акад. Иванов е секретар на редакционно-издателския съвет на БАН.

Акад. Ксенофонт Иванов подържа научни контакти с видни учени от СССР, ГДР, САЩ, Унгария, Турция, Испания и други държави. Член е на редакционната колегия на международното списание  „Pathologiaveterinaria“.

Библиография:

Божков, Спас. Сто години от рождението на акад. Ксенофонт Андреев Иванов. // Списание на БАН, 1998, с. 76-77.

Желев, Владислав.  Ветеринарно обдукционно учение и патологоанатомична диагностика. 1956.